Хавиер Сиера - Синята дама

И все пак присъствието им не изненада никого.

Местните жители познаха новодошлите. Това бяха група мирни хумани, от ония, дето често идваха в района, за да разменят тюркоази и сол за кожи и месо. Приятелско племе. Далечно, но миролюбиво.

Щом службата свърши, водачът на групата — млад индианец, бръснат, с татуирани на гърдите концентрични спирали, с маслинена кожа и широки скули — се приближи до олтара и отиде при отец Салас. Говори му трескаво почти минута на езика таноан, от който старият мисионер разбра едва половината, но то бе достатъчно и изразът на лицето му се промени.

— Какво става, отче?

Инквизиторът разбра, че нещо не е наред.

— Това е индианец хуман, отче Естебан. От Юга — промълви Салас, бършейки един сребърен потир. — Току-що ми каза, че от няколко дена прекосява пустинята с петдесет от най-добрите си хора и иска да говори с нас.

— Ако има нужда от вода и храна, да му помогнем…

— Не е това, отче. Този индианец твърди, че някакъв знак, или нещо подобно, им показал, че тук ще намерят вестителите на Бога… Знаете ли какво иска да каже?

Върху лицето на стареца се изписа хитра усмивка, щом видя как инквизиторът мигом прояви интерес.

— Знак ли? Какъв знак?

Заинтригуван, Естебан де Переа се приближи и поиска още подробности от събеседника му. Индианецът, който го гледаше с недоверие, склони. И както говореше, започна да прави разни жестове: първо прокара ръце по бедрата си, а после ги вдигна над главата си. Отец Салас преведе тези жестове, доколкото можа, също с езика на знаците:

— Казва, че една жена често се спуска от небето край селото им. Че лицето й е бяло като нашите и сияе като небесната светлина. Носи синя пелерина, която я покрива от главата до петите. И още казва, че точно тя им съобщила за пристигането на отците тук.

— Използва ли думата „отци“? — измърмори Переа.

— Да.

— И казва, че е жена?

Старецът кимна.

— Казва също, че Майката на царевицата никога не им е говорила така. Затова смятат, че това е друга богиня, и искат да знаят дали вие я познавате…

— Богиня ли?

— Но този младеж твърди и още нещо: че тази жена им заповядала да дойдат при вас и да ви помолят да отидете до тяхното село и да им говорите за нашия Бог.

Индианецът говореше много бързо, сякаш нямаше време. Галеше трескаво един груб кръст от борова кора, който висеше на врата му.

— Виждали ли сте този индианец тук преди?

Въпросът на Естебан де Переа отвлече вниманието на стареца.

— Точно него — не. Но съм виждал баща му. Казва се Гран Валпи и е вожд на племето.

— А този? Как се казва?

— Сакмо, отче.

— Попитайте Сакмо дали е видял тази Синя дама със собствените си очи — нареди Переа.

Отец Хуан преведе въпроса с низ от гърлени звуци и след секунди предаде на испански отговора на индианеца:

— Да. На няколко пъти, винаги привечер.

— На няколко пъти ли? И таз добра…

Отец Хуан не остави инквизитора да довърши думите си.

— Не разбирате ли? — възкликна той бурно. — Това е още един знак!

— Още един знак ли? — усъмни се отец Естебан.

— Разбира се, отче — продължи Хуан де Салас. — Никой от моите енориаши не иска да ви разкаже какво ги е накарало да приемат Исус Христос, но тези индианци ще го направят. Не виждате ли? Този момък не знае за трибуналите, не се бои от Светата инквизиция и изглежда, никога не е виждал никакви испанци, но ви разказва историята за някаква жена, облечена в синьо, която ги е пратила при вас… И идва точно сега!

— Успокойте се, братко — заповяда му отец Естебан. — Ако е така, както изглежда, ще действаме внимателно. Но ако не е, ще сложим завинаги край на тази измама.

— Според вас какво може да е тогава? Чудо на Дева Мария? Още едно появление на Девата от Гуадалупе? — На моменти отец Хуан се разгорещяваше. — Нима Хуан Диего не описа Девата от Гуадалупе като жена в синя пелерина?

— За бога, отче! — Инквизиторът го прониза с поглед.

— Какво смятате, че трябва да направим? — запита отец Салас.

— Кажете на Сакмо, че още днес ще обсъдим въпроса и ще решим дали да изпратим една делегация да проповядва в тяхното село… — Естебан де Переа го погледна втренчено. — А през това време разберете от него накъде точно трябва да се отправим и колко дни път ни делят от селището им; после съберете духовниците в столовата. Ясно ли е?

— Разбира се, отче — усмихна се някак тайнствено старецът. — Забелязахте ли кръста, който носи на врата си?

Ако Карлос знаеше какво става на западния бряг на Съединените щати, докато той вечеряше в Мадрид с Хосе Луис Мартин, картезианските му схващания за света щяха да се сринат завинаги. В Лос Анджелис беше обяд. Но въпреки това, в къщичката на Дженифър Нарейди на плажа капаците на прозорците бяха все още затворени. Нито един от блестящите слънчеви лъчи, заливащи Венис Бийч, не проникваше в спалнята й.