Хавиер Сиера - Синята дама

Как нямаше да има нужда да подреди мислите си?

Една от тях го терзаеше и не му даваше мира: странното убеждение, че Хема беше прав, когато му говореше за съдбата. Нима тя не го „беше водила“ през планината Камерос към Агреда? Нима не го беше отвела до вратите на манастира, основан от сестра Мария Хесус де Агреда преди триста години? Ами ако всичко това бе резултат от добре подготвен план? На някакъв Програмист! Кой му беше заложил този капан, за да го накара да се върне към едно проучване, което той вече смяташе за приключено?

За пръв път в живота си Карлос усети, че губи почва под нозете си.

— Всъщност, приятел, не те виждам да хукнеш след фустата на някаква монахиня! — изсмя се Хосе Луис Мартин на бара на Папараци, любимия им ресторант, украсен със стари снимки, ала долче вита, съвсем близо до стадиона на „Реал Мадрид“.

Хосе Луис беше първият човек, с когото Карлос се срещна, след като се бе натъкнал на Синята дама. В крайна сметка той беше единственият, на когото можеше да разкаже нещо толкова абсурдно: беше учил психология в Университета Навара; беше двайсет години полеви свещеник в казармите „Куатро Виентос“, докато не заряза сутаната заради Марта, жена си; а сега беше полицай в подразделение 12 на Разузнавателната бригада на полицията, в участъка на улица „Такона“. Мартин, полицаят-свещеник, беше съзнателен, стриктен човек и минаваше за най-добрия полицейски съветник в областта на религиозните престъпления, секти и организации… Малка подробност, на която, казано между другото, от години се крепеше приятелството им. И този ден Карлос му се обади, за да поговори с него за душевното си състояние.

— Мислил ли си, че може би ти си привлякъл тази монахиня?

Хосе Луис му развиваше надълго и широко тази налудничава теория. Затуй му зададе въпроса така, от душа, почти без да се замисли. Още не се беше съвзел от изненадата, че неговият приятел — журналист, неверник и агностик, се е забъркал в религиозни теми.

— Точно това ми харесва у теб, Хосе Луис — отвърна Карлос, развеселен. — Имаш по-странни идеи и от мен. Какво намекваш?

— Много просто, Карлитос. Знаеш, че не си падам по общоприетата психология и предпочитам да изучавам Юнг 17 17 Карл Густав Юнг (1875–1961 г.), швейцарски психолог и есеист, един от създателите на психоанализата. — Б. пр. вместо бихейвиористите 18 18 Бихейвиоризъм — направление в психологията, отдаващо първостепенно значение на поведението на индивида. — Б. пр. .

— Да, да. Затова си в полицията, а не в някой кабинет.

— Не се смей на стария свещеник. Знаеш ли, Юнг нарича това, което ти се е случило, „синхронност“. Нали се сещаш, добър начин да се каже, че няма случайности и че за всичко, което ти се случва, си има някаква причина. Той не говори за Бог…, но намеква за него. В твоя случай — продължи Хосе Луис, правейки се на интересен — Юнг би добавил, че статията за телепортациите, която ти публикува преди два месеца и в която спомена за монахинята, и интересът ти към темата са те предразположили да преживееш този „синхронизъм“.

Хосе Луис не позволи на Карлос да отговори.

— Знаеш много добре, че феномените на екстрасензорната сетивност не се свеждат до скучните експерименти за телепатия с карти на Зенер.

Журналистът повдигна вежди, озадачен.

— Да, човече! Знаеш ги — продължи Хосе Луис, — онези, с които двама души сядат един срещу друг и всеки трябва да познае геометричните фигури в картите на другия. Ако познаеш броя на кръстовете, звездите, вълните, кръговете или квадратите, се смята, че си телепат. Но екстрасензорното възприятие е нещо по-сложно. Проявява се по-силно, когато има и емоции… Нима не ти се е случвало да сънуваш скъп за теб човек и на другата сутрин да получиш писмо от него? Нима телефонът ти не е звънял и не си чул гласа на някого, за когото си мислел преди секунда?

Карлос кимна. Мартин продължи:

— Ами при всички тези случаи има емоции. И според Юнг, те са двигателят на психическите преживявания.

— Продължавам да не разбирам нито дума — отвърна Карлос весело.

— А всъщност е много просто, Карлитос: когато си видял на шосето онази табела за Агреда, мисля, че си бил с раздвоено съзнание. От една страна, си бил в „нормално“ или в „правдоподобно“ състояние, а от друга, в „критично“, което не си осъзнавал, но което е свързано с пристрастието ти към телепортациите. И точно това състояние, това „друго аз“, те е водело към тази географска точка и те е отвело там, карайки твоето „нормално аз“ да смята, че всичко е плод на странно съвпадение.