Хавиер Сиера - Синята дама

— Освен това апачите отдавна не ни нападат вече. Сушата ги прогони далече оттук.

— Но всеки момент могат да се върнат, нали? — обади се отец Естебан, който не пропускаше нито една подробност от уредбата на мястото.

— Естествено. Затова селото поддържа в идеално състояние църквата. Това им гарантира живота.

Отец Салас им показа къде могат да се почистят от праха след дългия път и ги покани да отидат при него после, за да отслужат вечернята. В прерията шест следобед беше вече късен час. След туй се поклони, слагайки край на разговора, и излезе от църквата.

Аделантадо Салас имаше нужда да помисли над разкритията на индианеца Пентива. И то бързо.

Как го бе направил? Как Пентива бе успял да предскаже събитията? Може би някой го бе предупредил за пристигането на отец Переа? И дали бяха верни страховете му, че новопристигналият смята да изкопчи от тях тайната за появлението на тази странна „дъщеря на Слънцето“, за която му бе говорил?

Отец Хуан вървя известно време под сянката на хвойните. В горещите следобеди често подремваше там, край реката. Понякога четеше откъси от Новия завет. Друг път преглеждаше на прохлада писмата си или пасторските си доклади. Но този следобед беше различно.

— Отец Хуан! Тук ли сте!…

Старецът, вглъбен в мислите си, не знаеше, че от известно време инквизиторът го търсеше из цялата мисия.

— Обичам да идвам тук и да говоря с Господа, отец Естебан. Това място е спокойно и тук проблемите се решават по-лесно… — Гласът на отец Хуан прозвуча уморено.

— Проблеми ли? Надявам се, че не ви създаваме някакви неудобства, нали?

— Не, не. Моля ви. Нищо подобно. Искате ли да повървите с мен?

Естебан де Переа се съгласи. И двамата се поглеждаха скришом под дебелите сенки край Рио Гранде, обмисляйки как да започнат този разговор.

— Значи сте дошли да заместите отец Алонсо де Бенавидес… — започна пръв Салас.

— Изпълнявам само заръките на нашия архиепископ, отче. Моля се всеки ден на Дева Мария да ми помогне да поема скоро задълженията си, преди да дойде зимата.

— Кажете ми — продължи загадъчно старият свещеник, — някаква специална причина ли ви доведе в тази мисия?

Инквизиторът се поколеба.

— В известен смисъл — да.

— В известен смисъл ли?

— Не смятах да говоря за това, но като се има предвид, че сте единственият стар християнин, който може да ми помогне тук, нямам друг изход. Вижте, монсеньор Мансо-и-Сунига ми възложи една задача в Мексико и не знам откъде да започна…

— Слушам ви.

Естебан де Переа придоби вид, сякаш щеше да каже нещо поверително. Докато вървяха по брега, той му обясни, че това, което ще му довери, не го знаят в детайли дори отците, които го придружават.

— Преди да тръгна — продължи той, — архиепископът ме запозна с някои слухове, свързани с масовото покръстване на индианците в тези райони. Обясни ми, че зад този голям интерес към вярата, изглежда, се крият свръхестествени сили. Сили, убедили местните жители да ни поверят душите си. Вярно ли е това?

— А вие, отче, защо се интересувате от някакви клюки?

— Много добре знаете, че в Инквизицията сме чувствителни към всичко, свързано със свръхестественото. Монсеньор Мансо трябваше да действа много внимателно в град Мексико, когато отвсякъде започнаха да идват индианци, които твърдяха, че отново са видели Девата от Гуадалупе…

— И вие им вярвате?

— В никакъв случай, отче.

— Смятате, че тук може да се е случило същото ли?

— Не знам. Но все пак ще се съгласите, че такива твърдения в устата на съвсем наскоро покръстени хора будят подозрения. Длъжен съм да проверя.

Отец Хуан де Салас взе ръката на инквизитора и я стисна в своите.

— Животът в тази пустиня е тежък, в него няма място за фантазии — рече той. — Не мога да ви кажа, че съм видял някакво свръхестествено явление, защото бих излъгал, но трябва да знаете, че може би съм най-неподходящият за това от всички, които живеем в Ислета.

— Какво искате да кажете, отче?

— Ами че благодарение на Бога вече съм осенен от вярата. Но за индианците този дар е нещо ново. И ако са видели или чули нещо, което ги е накарало да поискат да ги покръстя, слава на Всевишния! На мен ми стига това, че печеля душите, и не търся причините за покръстването им. Разбирате ли ме всъщност?

Отецът ветеран се спря за миг да покаже нещо на госта си. От брега се откриваше красива гледка към мисията. В подножието й бяха скупчени стотина кирпичени къщи. Всички бяха украсени с малки дървени кръстове, подобни на двете железни разпятия върху църковните кули. Според отец Салас, те показваха колко добри християни са тези хора.