Карл Сейгън - Контакт

— Може би е прекалено трудно да се построи експресен тунел — намеси се Ши с неговия дългогодишен опит в копането.

Ели си спомни за тунела Хоншу-Хокайдо, една от гордостите на земното гражданско строителство, с неговите жалки петдесет и три километра.

Завоите вече започнаха да стават доста остри. Тя се сети за своя „Тъндърбърд“, но после почувства, че й прилошава. Реши, че трябва да се бори, колкото може. Додекаедърът не бе снабден с пликове за повръщане.

Завиха рязко и изведнъж се озоваха на права отсечка, след което небесата се изпълниха със звезди. Накъдето и да погледнеше, имаше звезди, не пръснатите рехаво няколко хиляди звезди, познати на земния наблюдател с просто око, а неописуемо множество — повечето сякаш просто докосваха съседите си. Обкръжаваха я отвсякъде, много от тях примигваха в жълто, синьо или в червено, особено в червено. Небето сияеше от милиардите близки слънца. Ели успя да различи сред тях огромен, завихрен в спирала облак звезден прах, нарастващ диск, който явно се всмукваше в черна дупка с умопомрачителни пропорции, от която изригваха мълнии радиация като ярки светкавици в топла лятна нощ. Ако това наистина беше самият център на галактиката, както тя подозираше, всичко наоколо трябваше да е окъпано от синхротронна радиация. Надяваше се, че извънземните са си дали сметка колко крехки създания са хората.

И докато додекаедърът се завърташе, в полезрението им изплува… вълшебство, чудо, магия. Засилиха се към него почти преди да го забележат. Изпълни половината небе. Сега летяха, носеха се над него. По повърхността му се виждаха стотици, може би хиляди входове, всеки с различна форма. Много от тях бяха многоъгълни, кръгли или с елипсовидно сечение, някои бяха снабдени с протягащи се пипала или с гривни от частично наслагващи се кръгове с изместени центрове. Ели разбра, че са портове за скачване — някои с размери едва от по няколко метра, други с радиус от много километри или дори повече. Всеки от тях бе предназначен, реши тя, за някоя междузвездна машина като тяхната. За големи същества със сериозни машини бяха отредени внушителни входни портове. За малки същества, като хората, портовете бяха малки. Беше устроено демократично, без намек за особено привилегировани цивилизации. Това разнообразие на портове предполагаше малко социални различия за отделните цивилизации, но говореше за секващо дъха разнообразие от същества и култури. Това му се вика Велика централна станция!

Гледката на гъсто населената галактика, на вселена, гъмжаща от живот и разум, я накара да извика от възторг.

Накачваха се към един осветен в жълто порт, който, доколкото Ели разбираше, бе точно с формата на техния додекаедър. Тя следеше приближаващия се порт за стиковане, където нещо с размерите на додекаедъра и с формата на морска звезда нежно се всмукваше навътре в лоното му. Плъзна поглед наляво и надясно, нагоре и надолу по необятните извивки на тази Велика станция, разположена, според нея, в самия център на Млечния път. Какво освобождение за човешката раса, най-после поканена тук. Има надежда за нас, помисли си. Има надежда!

— Е, не е Бриджпорт.

Промълви го гласно, докато маневрата за скачване се извършваше в пълно безмълвие.

Въздушният люк бе направен така, че да пропуска по един човек. Когато бяха повдигнали въпроса за приоритета — коя нация първа ще бъде представена на планетата на друга звезда, — Петимата бяха вдигнали ръце с досада и се постараха да обяснят на ръководителите на проекта, че мисията не е такава. По общо мълчаливо съгласие избягваха да обсъждат темата помежду си.

Вътрешната и външната врати на люка се отвориха едновременно. Този сектор на Великата централна явно беше с подходящо налягане и кислород.

— Е, кой иска да е пръв? — попита Деви.

С видеокамера в ръка, Ели се нареди на опашката, но после реши, че когато стъпи на този нов свят, трябва да вземе със себе си палмовия лист. Докато се връщаше да си го прибере, чу радостен вик отвъд, сигурно от Виджи. Тя изтича на ярката слънчева светлина. Прагът на външната врата на люка се оказа засипан с пясък. Деви беше стъпила до глезени във водата и игриво пръскаше към Ши. Еда се усмихваше широко.