Карл Сейгън - Контакт

— Може би това не е Вега — предложи Виджи. — Може би нашият сигнал идва от Вега, но тунелът отвежда до друга звездна система.

— Може би, но е много странно съвпадение, че другата звезда има същата цветова температура като Вега — виж, синкавият й цвят се усеща с просто око — и същата пръстеновидна система от дребни отломъци. Вярно е, че от блясъка не мога да различа съзвездията. Но все пак залагам десет към едно, че това е Вега.

— Но тогава къде са те? — попита Деви.

Ши, чието зрение беше остро, се бе загледал нагоре — през органосиликатната матрица, през петоъгълните панели, в небето високо, над равнината от пръстени. Не казваше нищо, но Ели проследи погледа му. Там наистина имаше нещо, проблясваща на слънчевата светлина и с видимо ъгловати очертания. Тя се взря през дългия обектив. Беше някакъв огромен неправилен полиедър, всяка от хилядите стени на който бе увенчана с… някакви кръгове? Дискове? Чинии? Купи?

— Ето, Киаому, погледни през това. Какво виждаш?

— Да, виждам. Вашите партньори… радиотелескопи. Хиляди, струва ми се, насочени в различни посоки. Това не е свят. Това е устройство.

Изредиха се да погледнат през дългия обектив. Тя самата прикри нетърпението си да погледне отново. Фундаменталната форма на радиотелескопа бе предопределена от самата природа на радиовълните, но изпита разочарование от това, че една цивилизация, способна да сътвори, или дори само да използва черни дупки за нещо като хипер-релативистичен транспорт, все още използва радиотелескопи с разпознаваема конструкция, независимо от огромната разлика в мащабите. Изглеждаше толкова назадничаво от страна на веганците… лишено от въображение. Разбираше предимството от това, че телескопите бяха разположени в полярна орбита, обезопасени по този начин от сблъсъци с късчетата, съставящи пръстеновата равнина, с изключение на два пъти при пресичането й. Но системата от радиотелескопи, насочени към всички посоки на небето — хиляди телескопи — предполагаше щателно разузнаване на небосклона, един истински Аргус. Оттук се наблюдаваха безброй кандидат-светове за телевизионни излъчвания, за военни радари и вероятно за други ранни видове радиопредавания, неизвестни на Земята. Дали често улавяха такива сигнали, зачуди се тя, или Земята бе първият им успех след милион години наблюдение? Групата на посрещачите не се забелязваше. Дали делегацията от провинциите не се смяташе за толкова незабележителна, че не бяха назначили никого поне да отбележи пристигането им?

Най-после й върнаха обектива и тя много внимателно нагласи фокуса, честотата и времето за експониране. Искаше да направи непрекъснат кадър, да покаже на Националната научна фондация какво означава наистина сериозната радиоастрономия. Съжаляваше, че нямаше начин да се определят истинските размери на планетата-многостен. Телескопите се бяха налепили по нея като морски раковини по туловището на кит. Един радиотелескоп при нула g можеше да е с произволни размери. След като се проявят снимките, щеше да може да определи ъгловия размер (може би с дъга от няколко минути), но линеарния размер, действителните размери нямаше как да се пресметнат, освен ако човек не знаеше на какво разстояние се намира от съоръжението. Въпреки това чувстваше, че е огромно.

— Ако тук няма никакви светове — говореше Ши, — значи няма и веганци. Тук няма живот. Вега е просто далечната караулка, мястото, където пътуващият патрул може да си сгрее ръцете. Тези радиотелескопи — той погледна нагоре — са наблюдателните кули на Великата стена. Ако си ограничен до скоростта на светлината, не можеш да запазиш целостта на империята. Нареждаш на гарнизона да потуши въстанието. И разбираш какво е станало след десет хиляди години. Лошо. Твърде бавно. Затова даваш на командирите на гарнизони автономия. И край на империята. Но това — и той махна с ръка назад, към свиващото се черно петно в небето, — това са имперските пътища. Персия ги е имала. Рим ги е имал. Китай ги е имал. С тях не си ограничен до скоростта на светлината. С пътища можеш да съхраниш целостта на империята.

Но Еда, потънал в размисъл, само поклащаше глава. Нещо около физиката на преживяното и видяното го безпокоеше.

Черната дупка, ако наистина беше такава, сега се въртеше в орбита около Вега, в широк коловоз, освободен от всякакви частици. И външните, и вътрешните пръстени се отваряха широко пред нея. Беше невъобразимо черна.

Докато правеше близки панорамни снимки на пръстена отломъци, реещи се пред нея, Ели се чудеше дали някой ден тук щеше да се оформи планетна система. Частиците да започнат да се слепват една към друга, да се сблъскват, размерите им да нарастват, докато най-сетне около звездата закръжат само няколко големи свята. Беше съвсем като картината, с която астрономите описваха възникването на Слънчевата система преди четири и половина милиарда години. Вече можеше да различи сред пръстените тук и там нехомогенност, видимо издути участъци, където някои от дребните отломки явно се събираха едни към други.