Мария Семьонова - Вълкодав

— Дръж се, приятелю варварин… Дръж се, не умирай!

Да не си посмял да ме наричаш варварин, понечи да каже Вълкодав, но не му достигнаха силите. От разтворените длани на Тилорн и Ниилит нещо се откъсна — умеещите да виждат, когато гледат, биха го оприличили на бледолилав пламък. Нещото блъсна в лицата хората на Лъчезар и те с вик отскочиха назад. Възползвали се от тяхното объркване, девойката и двамата мъже вдигнаха на ръце Вълкодав, тежък, неподвижен, и с всички сили, които имаха, го понесоха към мъглата, а крилатото зверче за последен път се изплю по посока на злосторниците и последва своите човеци. Вълкодав усети върху лицето си полъх на сол и хлад и почти веднага престана да чува виковете на солвяните. Стори му се, че го мъкнат мъчително дълго, вървежът по гранита и животът му отдавна би трябвало да са свършили. Вече на път да изпадне в несвяст, той свари смътно да си помисли: и защо се мъчат, нали вече е все тая…

На Ниилит, Тилорн и Еврих обаче явно не им беше все тая.

1 ноември 1992—7 февруари 1995

© 1995 Мария Семьонова

© 1995 Валерия Полянова, превод

Мария Семёнова

Волкодав, 1995

Сканиране: Mandor, 2010

Разпознаване и редакция: ultimat, 2010

Издание:

Мария Семьонова. Вълкодав

Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД, София, 2007

Превод на стиховете: Васил Велчев

Редактор: Боряна Даракчиева

Коректор: Милена Иванова

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

ISBN 978–954–761–249–5

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15438]

Последна редакция: 2010-02-13 16:00:00

Превод на стиховете: Васил Велчев