Мария Семьонова - Вълкодав

Здесь есть возможность читать онлайн «Мария Семьонова - Вълкодав» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Вълкодав: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Вълкодав»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Решен да оцелее, за да отмъсти, Вълкодав от рода на Сивите песове се оказва обвързан с живота на новите приятели, които намира. Оцелял след ужасните мъчения на каторгата в Скъпоценните планини, той се сблъсква отново със своя смъртен враг, за да въздаде справедливост и да посрещне смъртта. Но се оказва, че това е само началото на нови приключения и изпитания за неговата издръжливост и невероятни умения. Пътят ще отведе Вълкодав и новите му приятели в Галирад, където след множество изпитания той ще спечели доверието и любовта на кнесинята. След безброй премеждия и кървави битки, след предателства и коварства, Вълкодав и другарите му най-сетне ще намерят своето място под слънцето.

Вълкодав — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Вълкодав», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Сега — каза вянинът. Спря и с лявата си ръка опъна дрехата си при яката. Зверчето веднага подскочи и блажено се сви в пазвата му. Какво ли щях да правя без теб, помисли си Вълкодав, усмихна се и продължи нататък.

Пътеката се виеше нагоре, следвайки извивките на скалата, и ту се стесняваше, ту се разширяваше. Понякога свършваше навътре в нещо като проход и тогава грохотът на морските вълни долиташе приглушено, затова пък между скалите започваше да кънти странно ехо, което караше нестихващия прибой да плаче и разговаря почти с човешки гласове. Вслушаш ли се внимателно, можеш да разбереш за какво разказва. Вълкодав опита да си представи как ли е тук в спокойни дни, когато морето едва чуто роптае долу. Страшничко, навярно. Защото тогава из проходите със сигурност шептяха хиляди призраци. Да. Нищо чудно, че благоразумните галирадци отдавна се страхуваха от странното място. Да не говорим че, както се мълвеше, тук бяха изчезвали и хора. Сега беше ясно къде са се дянали.

… А ако за това са се постарали самите създатели на Портала, желаещи да отучат недостойните или движените от празно любопитство да идват насам?… Колкото и да се взираше, Вълкодав не успя да открие по пътеката следи от работата на човешки ръце. Но едва ли вятърът и водата биха прорязали в скалата такъв гладък път, целенасочено водещ нагоре от пясъчния бряг до самото подножие на Скалата на мъглите. Впрочем кой знае…

На други места пътят отново се превръщаше в тънък корниз и надвисваше над бездната. Долу, далече под краката им, в чудовищен танц се сблъскваха, поваляха и се изяждаха исполински водни маси. До противоположния бряг можеше да се достигне със стрела. Дори изстреляна от сегвански лък, заслужено презиран от племената на истинските стрелци. Неизвестно поради каква причина — дали заради внезапното стесняване на залива или поради някакви особености на дъното — но само тук вълните се издигаха на огромна височина. Вълкодав реши, че трябва да попита Тилорн. После се усмихна на собствените си мисли.

В книжката от брезова кора, която продължаваше да носи със себе си, бе останала една-единствена непрочетена страница.

Последната.

През вековете морето беше издълбало под Скалата на мъглите истински котел. Вълните се стоварваха в него една след друга и така се удряха в гладките гранитни стени, че капките и пяната от време на време достигаха до пътеката. През зимата навярно тук се образуваха невъобразими бради от ледени висулки. Океанът неистово нахлуваше във вътрешността на сушата и понякога под неговия напор цялата водна маса, която не намираше изход от каменния затвор, започваше тежко да се клатушка напред-назад. Морето заплашително кипеше и се пенеше така, че над надигналата се повърхност се подаваха само върховете на затоплените скали. После навън започваше да се подава водна планина. Тя растеше и растеше, сетне се извиваше в гребен и накрая се срутваше напред. Тогава отвесните скали наистина се разтреперваха, а пътниците се притискаха към твърдината, опитвайки се някак да успокоят цвилещите коне. Морският Господар безчинстваше дълбоко долу, но всеки път им се струваше, че огромната вълна ей сега ще помете всички от скалата. Или просто ще стрие на прах корниза под краката им…

Ако не бяха двойката вълшебници, умеещи да приглушават уплахата на конете, животинчетата отдавна щяха да обезумеят от страх, да се изтръгнат от ръцете на водачите си и в края на краищата да загинат. Но присъствието на Ниилит и Тилорн вършеше работа: бегълците се придвижваха напред. Макар и бавно. Прекалено бавно.

Вълкодав не чу приближаването на преследвачите. И не ги видя, макар на изток вече отдавна да бе разцъфнал изгревът. Той просто ги почувства. Не е воин онзи, който не усеща приближаването на опасността и позволява тя да го свари неподготвен. Вянинът погледна назад и въздъхна, спомнил си за десетките удобни места, където, ако бе здрава и другата му ръка и имаше лък, той сам би се заел да спре настъплението на приличен по големина отряд. И при това щеше да повали толкова хора, с колкото стрели разполага, че даже и повече. Не се смяташе за велик стрелец, беше срещал и по-добри. Но на тази пътека бе достатъчно да побутнеш човек, а дори и само да го изплашиш, за да се подхлъзне той и да изгуби равновесие. А гибелта му щеше да бъде такава, че останалите да се замислят дали си струва да продължават напред.

Ако знаех къде, бих подложил слама, помисли си гневно той. И защо не помолих Варох по-рано да направи прашка?…

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Вълкодав»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Вълкодав» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Вълкодав»

Обсуждение, отзывы о книге «Вълкодав» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x