Вълкодав Зверев: Higher state of consciousness

Малката ми кухня не е от най-подредените. Нито от най-чистите. Рано сутринта тези неща правят впечатление.

Босите ми крака шляпат тихо по белия теракот. Виждам уредбата. Тя, както винаги е влудяващо черна. Доставя ми удоволствие да я гледам. Подробности. Обръщам прекалено голямо внимание на подробностите.

От тонколоните някакъв бард разказва за смелите войни, които пресекли реката от стомана за да стигнат до кървящия дракон. Бардовете свирят на примитивни струнни инструменти. Не свирят на духови защото така няма как да пеят. Въпреки това не мога да се отърва от усещането, че зад лютнята чувам нещо като кавал.

Правя си закуска. Пържени яйца. Това го осъзнах, когато ги видях пред мен на масата. Бях го направил без да мисля. Нормално. Просто навик. Като да заключваш вратата или да загасяш лампите..

Не мисля.

Не знам как го разбрах. Т.е. не знам как го УСЕТИХ.

В главата ми няма нищо Оглеждам се. Това не е моята кухня. Не знам какво е, защото не мисля. Предмети. Обекти. Нпълно непознати и затова плашещи.

Започвам да се плаша.

Явно страхът няма нищо общо с мисленето. Сенките между мебелите са също толкова плътни и материални колкото и всичко останало. Въздухът трепти от протичаща енергия. Всичко е свързано с всичко. Стените на жилището ми не представляват преграда. Знам, че са там, защото ги виждам, но в същото време осъзнавам колко е глупаво да си мисля че представляват някаква защита.

Коремът мие стегнат до болка.

Почти се задушавам.

Само ако можех да мисля щях моментално да отхвърля всичко което виждам като несъществуващо. Но не мога. Дори не знам как да се опитам. Начинът, по който възприемам всичко около себе си не оставя място за колебания или съмнения. Аз просто го виждам и не се налага да го сравнявам с мислите си.

Обръщам поглед напред.

Там, където снощи имаше огледало сега има врата към друг свят. На стената на кухнята ми. Виждам светлината като груби снопове искряща субстанция. Виждам енергията която се движи между тези снопове.

Виждам вратата която вече не е огледало. Сноповете се пречупват в течната й повърхност, но не се отразяват. Навлизат през нея в пространството от сребристи очертания отвъд.

То ме притегля. Погледът ми потъва в металните отблясъци и усещам как се нося към него против волята си. болката в коремните ми мускули ме накара да извърна глава. Притеглянето изчезна.

Усещам интензивно движение в тялото си. Сърцето ми препуска и дишам тежко.

По цялото ми тяло се стичат студени капки пот. Мисля…не усещам че ще стана и ще покрия огледалото с някое одеало.

Отнякъде върху масата падна нещо.

Тялото ми реагира като на страхотен стрес. Може би защото в това състояние първоначално не можах да преценя колко е голямо. Нито какво е.

Беше нощна пеперуда.

Паднала е по гръб и не може да излети. Дори не се опитва. Фините й крачета се движат леко. Треперят като в спазми.

Знам че пеперудата умира. Знам, че това има някакво значение, но се чувствам прекалено неспособен да приема съобщението. Пеперудата изглежда го усеща. Крачетата й започват да треперят в болезнена агония.

Усещам подтик да се съсредоточа в/у движенията й. Трябва да разбера. Вълнението ми изчезва. Чувствам се спокоен и уравновесен.

Ако можех щях да си помисля че полудявам.

Пеперудата агонизира още малко и след това застива неподвижна. Превръща се в някаква кафява маса, като изгорял найлон. Тя е мъртва. Не успях да разбера нищо.

В този момент слънцето достига положение в което лъчите му докосват пеперудата. Отразяват се в очите й. В малките й червени очи които настойчиво продължават да се взират в мен. Ръката ми неволно потреперва и събаря празната стъклена чаша от масата. Тя започва да пада. Виждам силовите линии които огъва при падането си. Знам точно кои от тях да дръпна за да я спра. Но не знам как.

Шум от счупено стъкло. Начинът по който звукът се удари в стените. Начинът, по който десетките ръбести парчета стъкло се разпиляха по пода. Всичко това пасна съвършено точно някъде в мен. Като ключ в ключалка. Почувствах се изпълнен с вълнение и очакване и след това с отчаяние.

Не знаех как да завъртя ключа..

Погледнах пеперудата. Очите й пробляснаха яростно за последен път и след това изгаснаха.

Почувствах как силата на този поглед променя нещо в мен. Съвсем малко количество енергия се озова точно там където трябва.

Лек натиск тук, подръпване там.