Вълкодав Зверев - Higher state of consciousness

И след това глухо изщракване и скърцане на панти.

И тогава светът дойде на фокус. Усещания и прозрения започнаха да се изливат от някаква непозната част от мен и да запълват всичко. Знаел съм. Знаел съм всичко това през целия си живот. Виждал съм всичко това от деня на раждането си. Просто нещо ми е пречело да го осъзная.

Опитах се да си спомня живота си.

Не успях.

Опитвам се да си спомня какво съм правил снощи.

Не успявам.

Липсата на мисли вече не ми се струва плашеща. Начинът по който виждам и усещам сега е много по-пълноценен.

Отпускам се на стола.

Оставям се на новите усещания.

Позволявам им да заемат местата за които са били предназначени, но които не им е било позволено да заемат.

Заспивам. Чувствам се адски изморен.

Заспивам. И продължавам да се променям. Усещам се сякаш се раждам отново и се опитвам да свикна с органите на новото си тяло. Да ги управлявам. Да ги използвам Сънят бавно ме поема

Спал съм не повече от час.

Но вече нищо не е както преди.

Светът около мен продължава да е смесица от светлина и енергия.

Сенките между мебелите продължават да бъдат твърди тела. Огледалото също още е врата към друг свят. Слагам му едно одеало отгоре.

Вече не си спомням какво е да мислиш. Само усещам и виждам.

Усещам че мисленето е толкова адски несъвършено че превръща хората в инвалиди. Спокоен съм, но в същото време изгарям от желание да науча какво се случи с мен. Да видя какво има отвъд стените на апартамента ми. Защото всичко което си спомням написано би се побрало на страница от джобен тефтер.

Тогава на вратата се почука.

Отидох и я отворих.

Пред мен стоеше съседката ми. Млада красива жена. Косата й грее в най-светлите оттенъци на червеното а стройното й красиво тяло е напъхано в къса полупрозрачна пола. Тя ме гледа с големите си зелени очи и говори нещо за записките ми по история. Учим в един курс в университета.

Знам че външният й вид би трябвало да породи у мен желание за секс.

Виждам половата енергия която струи от цялото й леко потръпващо тяло.

Виждам и съществото което е на гърба й. Огромното му слузесто тяло е почти два пъти по-голямо от нея. От плоското му туловище излизат десетки пипала, които се увиват около бедрата й, около кръста й, по цялото й тяло. От предната част на главата му излиза някакъв орган, който е впит в нейния тил. Очите му се взират в мен малко над главата й. Червени са. Но не искрящото червено от очите на нощната пеперуда, а тъмно съвсем леко фосфоресциращо червено.

Релефният му череп пулсира в ритъма на нейното сърце.

Виждам частта от съзнанието на младата жена, от която съществото черпи енергията си.

Знам че сексуалността която излъчва се изпраща от белезникавото създание на гърба й.

Тя сякаш не го усеща. Като че съществото няма тегло или пък пипалата му не съществуват.

В момента, в който то разбра че го виждам жената отстъпи назад. Червените очи без клепачи и ириси отначало се разшириха леко, но след това продължиха хладнокръвно да наблюдават.

Излъчването на жената става по-интензивно. Отначало е чисто сексуално, след това започва да носи заплаха и агресия.

То не може да ме уязви. Енергията която изпраща би имала власт само над мислите ми.

Не съм уплашен. Само любопитен. Затварям вратата, но в мига преди да скрие жената и коридора зад нея по него мина някакъв човек.

Беше хазяина.

На гърба му имаше огромно слузесто същество, впило муцуна в тила му. Той спря и започна да се обръща към мен, но вратата бе затворена преди очите на изчадието да срещнат моите.

Съзнанието ми е чисто.

Осезанията — повече от ясни.

Приближавам се до прозореца на малката си кухня и поглеждам навън.

Там, на улицата 4 етажа под мен хората са спрели. От гърба на всеки един от тях ме гледат две побъркващо червени очи.

Всички са неподвижни. Чакат. Напрегнати са.

Вдигам ръка и внимателно докосвам тила си. Поглеждам ръката си.

Кръвта която се стича от нея е примесена с гадна слуз.

Обръщам гръб на прозореца и тръгвам към спалнята.

Влизам.

Чаршафите са изцапани с кръв и са скупчени в долния край на леглото.

До него лежеше то. Краката му се свиваха и отпускаха конвулсивно.

Слузта от белезникавото му тяло цапаше мокета ми смесвайки се с моята кръв.

То ме погледна с изгарящите си червени очи. Те не бяха заплашващи и страшни като на тези отвън.

Бяха адски изплашени.

Тогава откачих меча от стената над леглото, извадих го от ножницата и започнах да нанасям удар след удар докато от голямото му мазно тяло не се превърна в голям брой малки слузести парчета и дори тогава продължих да ги тъпча докато в стаята не останахме аз леглото с окървавените чаршафи и огромното петно на мокета.