Майкъл Суонуик - Мъдростта на старата Земя

Високо в небето се появи силна светлина — толкова ярка, че ореолът й бе обкръжен от непрогледна чернота. Тя вдигна ръка, за да намали интензивността й и в центъра на блясъка забеляза малко тъмно петънце. Беше совалка, спускаща се от орбита.

Джудит се затича чупейки клоните на храсталака — толкова бързо, колкото можеше. След няколко кошмарни минути изкачи малко възвишение и намери нингландерите с чужденеца, помежду им. Те очакваха мекото приземяване на близката поляна, а съоръженията с които си пробиваха път сияеха в околната растителност.

— Ти ли повика това? — обвини тя чужденеца.

Той обърна погледа си нагоре с изпълнени със сълзи очи. Детоксификатора го държеше в състояние на безжалостна яснота, със собствената му болка и без концентрация на мислите му.

— Да, аз го направих — потвърди той.

Гласът му звучеше сякаш отдалече, вниманието му бе насочено навътре, към имплантираната в него неврална схема, която му позволяваше да се свързва с екипажа на кораба.

— Болката — изрече чужденецът. — Не може да си представиш какво представлява и как се чувства.

Лъжите на човешкия живот бучаха в ушите на Джудит. Майка й беше умряла поради липса на подкрепа, която идва при такова човешко мислене.

— Току-що убих две жени.

— Така ли? — отвърна той погледа си. — Сигурен съм, че си имала добри причини да го направиш. Ще го нанеса в списъка, като нещастен случай — ръцете му се раздвижиха несъзнателно и добави: — Нека бъде нещо съвсем НЕСЪЩЕСТВЕНО.

Страничният шлюз на совалката се отвори. Тънки фигури с бели медицински чантички на коланите си заслизаха от него. Чужденецът се смееше през сълзи, протегна ръце и ги прегърна за добре дошли.

Джудит се отдръпна назад в сянката на нейната неизвестност. Сега тя бе само една местна туземка.

Две жени са умрели.

И причините за убийството им се свеждат до никакви или почти до такива.

Тя отметна глава назад и се усмихна без всякаква сдържаност. В този момент Джудит Превземащата-Деня беше толкова напълно будна, колкото който и да е от някой извънземен народ — крачещ по лишена от въздух планета, работещ за просперитета и неразбираемото си обитаване на дълбокия космос… В този момент който и да е, би забелязал, че тя не изглежда напълно като човек.

© 1997 Майкъл Суонуик

© 2000 Христо Пощаков, превод от английски

Michael Swanwick

The Wisdom of Old Earth, 1997

Сканиране: vens

Редакция: ClubRipBoss

Последна редакция: Alegria

Издание:

SOS Земя

ИК „Орфия“, 2000

Редактор: Веселин Рунев

Оформление на корицата: Камея

ISBN 954–444–035–6

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14631]

Последна редакция: 2009-11-18 13:00:00