Виктор Суворов - Аквариум

1Шестица — жаргон — най-ниско стоящият помощник. (Бел пр.)

Агентурното осигуряване може да бъде пряко и общо. Днес в пряко осигуряване работи цялата наша славна резидентура. Целият забой. Цялата глутница.

Цялото осигуряване се координира лично от Навигатора. А за общото осигуряване работят посланикът на Съюза на съветските социалистически републики и Генералният консул. Те, които работят в общото осигуряване, си нямат и понятие какво става. Просто от Централния комитет (това се нарича „от инстанцията“) получават шифрограма: да прикрият, да предпазят, да заличат. Ако сгрешим ние, прякото осигуряване, общото осигуряване ще ни прикрива с димна завеса. Точно така октоподът бяга от врага, като се прикрива с непрогледна завеса. Посланикът и Генералният консул ще крещят, ще вдигат шум, ще обвиняват в клевета и в провокации австрийската полиция, ще отричат всичко. Те ще гледат нагло в очите, разигравайки оскърбена невинност. Ще заплашват с влошаване на приятелските отношения и с прекратяване на разведряването. Ще си припомнят, че Червената армия е освободила безкористно Австрия. Ще си напомнят за жертвите от войната и за престъпленията на нацизма. Работата им е такава. Те са измислени, за да прикриват нашето отстъпление, ако направим грешка.

Но засега ние не сме сгрешили. Засега всичко е добре. Операцията, която извършваме, изисква усилията на няколко резидентури и на всички добиващи офицери във всяка една от резидентурите, въвлечени в операцията: през Австрия се придвижва танков двигател.

Той е преминал вече през няколко страни. Транзитно. Краен пункт за доставка — Турция. Да не вярваш. Австрия е последният труден етап от този сложен път. По-нататък ще отиде в Унгария, а оттам ще смени рязко посоката си на движение.

Танковият двигател тежи тон и половина. Нашите варяги са го свили в някоя страна и са го прехвърлили през границата й под някакво друго наименование. Пътешества вече сума време, пресичайки граници, като всеки път сменя името си — също както нелегалният от ГРУ сменя паспортите, пресичайки границата.

Сега контейнерът с танковия двигател вече е в Австрия. Тук пътешества под названието „експериментално енергийно устройство за дренажни напоителни системи“. В страните от Азия и Африка гладуват! Пуснете да мине „експерименталното енергийно-устройство“! Нека бедните страни си решат проблема с изхранването!

Нервна работа. Тежка. Онзи, който не е свързан с транзитното преминаване на тежки товари през държавни граници, той дори не може да си представи колко бюрократи участват в него. А ГРУ трябва да бъде сигурно, че нито един от тях не подозира за истинското предназначение на „експерименталното енергийно устройство“. Ако някой от тях изведнъж се досети, трябва веднага да получи мощен ; хонорар за досетливостта си и да се направи, че не се досеща. Всекиго от тях ГРУ трябва да контролира, макар и отдалеч. Ето с това се занимаваме ние.

Някой от нашите варяги продупчва на униформата си дупка за орден. Танков двигател! Най-съвременен! Естествено не за копиране. А за изследване. Също както за един американски конструктор на състезателни коли най-новият японски двигател би бил много интересен.

Дявол да го вземе, откъде да се снабдя с нещо подобно? Има много интересни неща. И да се добият понякога не е чак толкова трудно. Но службата за информация купува три-четири еднакви екземпляра или документа в различни части на света и — край. Повече не са необходими. Давай най-новото, онова, което никой не може да достави. Понякога предлагаш нещо страшно интересно, но ГРУ отговаря с отказ. Благодарим ви, но дипломатическата резидентура на ГРУ в Тунис е работила по-бързо. Благодарим, това вече го имаме.

ГРУ — това е една жестока конкуренция. Оживяват най-силните.

Времето едва-едва се точи: тик-так-тик-так. Нощ е. А при нас в забоя цветът е винаги един и същ: синкав. Може да се регулира яркостта на светлината. Но от това цветът й не се променя. Всичко си остава постарому синкаво. 2 часа и 43 минути. Трябва да се разтъпча, да прогоня съня. Обикновено в помещенията на резидентурите няма никакви прозорци. В огромното ни съоръжение във Виена те са само три. Трябва от общата работна зала да излезеш или в коридора, да се изкачиш по стълбите, покрай фотодешифровачната лаборатория да отидеш в коридор „С“ и оттук — нагоре по стълбата. Четиридесет и осем стъпала. Ето тук имаме едно съвсем малко коридорче, което води към яката врата на антенния център. Тъкмо в това коридорче са и трите прозореца. Това място се нарича Невски проспект. Сигурно защото, като прекарва достатъчно дълго в дълбините на бетонните ни бункери, всеки гледа да се спре на педята място, да се порадва на слънчицето. Тази педя място е отделена от работните ни помещения с десетки врати, бетонни прегради и стени. Тук не е разрешено да се обсъждат секретни въпроси. Въпреки това трите прозореца са защитени така, както трябва да бъдат защитени прозорците на помещенията на ГРУ. Външно те по нищо не се отличават от другите прозорци. Същите решетки, както и навсякъде. Но нашите прозорци са малко по-мътни. Затова отвън е много трудно да се види онова, което става вътре. Стъклата са много дебели. Не могат да бъдат счупени. Направени са така и защото дебелото стъкло по-малко вибрира и не може да служи за мембрана, ако към него бъде насочен мощен източник на електромагнитни лъчения. Стъклата са изработени сякаш не много прецизно: на едно място са малко по-дебели, на друго — по-тънки. Но и то е хитрост. Неравностите по стъклото са пресметнати с компютър. Някой е получил и премия за изобретяването на неравното стъкло. Дори и те да се използват като мембрани, неравното стъкло разсейва отразения лъч хаотично и не позволява да бъде получено задоволително качество на приемането. Малки вентилационни прозорчета естествено няма. Системите за вентилация са специални. Те се охраняват и за тях зная малко. Ясно е, че прозорците изобщо не се използват за тази цел.