Виктор Суворов - Аквариум

— Вие, другарю генерал, съгласен ли сте да плащате за разбитите коли? — смея се аз.

— Съгласен съм — отговаря ми сериозно той.

Беше време! Но си отиде! Наистина беше. Имаше Червена армия, а срещу нея — Бяла армия. А имаше и Зелена армия. Командваше я батко1 Фома Мокроус. Добре воюваха зелените. Но пострадаха — повярваха на червените, обединиха се с тях в Червено-Зелена армия. Това беше и краят им. Армията отново започна да се нарича Червена. Хубави времена бяха. Искаш при червените — моля! Не искаш — можеш да избягаш при белите или при още някои. Какви ли не; григориевци, антоновци, петлюровци. Или по-точно: Революционно-въстаническата армия Украйна — РВАУ. РВАУ — това е армията и държавата, философията е проста: ролята на държавата е да защитава населението от външните врагове. Толкова. Вътре в държавата всеки сам си е господар. Прави каквото искаш, само не обиждай другите. Ако нападнат врагове, държавата им противопоставя армията си — само от доброволци. Като не искаш да воюваш за свободата си, бъди роб. Такава беше системата на РВАУ.

1Батко — уважителна форма за изразяване на по-старши, на командир, употребявана главно по време на Гражданската война в Русия, (Бел. пр.)

При нас, на село, всички старци помнят онези славни времена. И ръководителят на онази армия помнят: Нестор Иванович Махно. Казват старците, че Нестор Иванович съвсем не е бил такъв, какъвто червените го показват по филмите. Казват, че бил младеж. По-късно в енциклопедията проверявах. Не лъжат старците: през осемнадесета година Нестор Иванович не е бил навършил и тридесет години. Косата му наистина е била дълга. Покриваща рамената му. Селяните го смятали за светец. Кръстели се, когато го видели.

Пътува Нестор Иванович из Екатеринослав с впряг от четири врани коня. Мрачен. Очите му — дълбоко умислени. Четирите врани коня Великият Ням управлява. Куца Нестор Иванович, не язди: в талигата, до картечницата седи. А Великият Ням е неотстъпно край него. Той е и кочияшът, и ординарецът, и телохранителят, и придворният палач: присъдите на Нестор Иванович са съвсем кратки.

Пътува Нестор Иванович — селяните му се кланят ниско, свой човек: селски цар. На задната страна на талигата му е картечница със сребърни гвоздейчета е изтъкан девизът: „Ех, не ще ме стигнеш!“. А отпред: „Ех, не можеш ме хвана!“ А край талигата яздят: батко Макета, Николай Мелник, Гришка Антихристът, Никодим Пустовойт и Лев Андреевич Задов — началникът на разузнаването. Разузнаването на РВАУ е било на нивото на висшите световни стандарти. Махно никога не започвал бой в неизгодни условия. Отдръпвал се. Изчезвал. Армията му се разпилявала. Оръдията и картечниците — в овразите и деретата, конете — на паша из ливадите, а картечните талиги возят момичета на панаира. Селяните седят по дворовете си. На припек. Усмихват се.

Махновската армия се различавала от всички други с острия си хумор и усмивките. Самият Нестор Иванович е бил голям шегаджия. Челото му ще се пръсне от мислите, а в очите му — игриви дяволчета. За добра шега награждавал като за бойна победа. Храбро воювал Нестор Иванович!. Само за нощ събирал армията си, стоварвал я внезапно на най-уязвимото място. В армията му имало седемнадесет кавалерийски дивизии. Градовете треперели от грохота на копитата на неговата конница. А обърне ли се съдбата срещу него: свирва батко и отново армията му се разпръсква, стаява, изчезва до настъпването на първата тъмна нощ.

Неуязвим бил батко Махно. Но повярвал на червените. Напразно повярвал. Намерил на кого да вярва. Махновската кавалерия заедно с червените се втурнала в Крим да коли белите. А след като изклали белите, внезапно Първа конна армия се разгърнала срещу съюзника си. Конна армия. Гола степ. Краят на ноември 1920 година. Конна армия! Лавина. Десетки километри се огласят от грохота от конските копита. Степта вече е стегната от студа. Степта е като безкрайно бетонирано поле. От хоризонт до хоризонт. Червените не стреляли и дори „ура“ не викали. Десетки хиляди саби шумно излетели от ножниците си, блеснали на слънцето. И тръгнала Конната армия! Тръгнала. Вой и свистене. Човек озверява в тълпата. И конят озверява. От устата му капе на едри парцали пяна. Коне-зверове! Хора-зверове! Свистене на саби. Непоносим блясък. Грохот от копита. Кавалерийските дивизии на червените заобикалят в голям кръг Махновската армия, като й отрязват пътя, а цялата Конна армия я напада челно. С галоп. Внезапно. Срещу съюзника си! Сечи! Давай! Отделно кавалерийска бригада със специално предназначение съсича пленниците на място, както и своите. Онези, които не озверяват в боя. Сечи!!!