Виктор Суворов - Аквариум

Всеки прозорец има тройно остъкляване. Рамките са метални. Между металните части има уплътнена подложка. Направена е, за да се намали по всякакъв начин вибрацията. Вътрешното и външното остъкляване е като с обикновените прозоречни стъкла, но ако човек се вгледа в средната рамка, ще види, че стъклата не се намират в една равнина. Всяко е леко наклонено и малко извито настрана. Всяко има собствен ъгъл на наклон. Той също е изчислен с компютър. Това е, за да се предотврати възможността за използването на прозорците за подслушване. Стените са защитени, естествено, още по-добре. Особено там, под земята — в забоя.

Зад прозорците е още непрогледна тъмнина. Знаех го. Дойдох тук, само за да се разходя по стълбите и коридорите. Аз съм дежурен офицер и изобщо не ми се полага сън.

Цялата нощна смяна практически работи без моето участие и намеса. Групата „ТС“ постоянно и денонощно извършва дейност по прехващането и разшифроването на военните и правителствените радиограми. Контролната група също се занимава с радиопрехващане. Но това е съвсем друг вид дейност. „ТС“ работи за Информационната служба на ГРУ, набавяйки онези трохички, от които командният пункт и големият компютър постоянно сглобяват общата картина в света. Радиоконтролът има други функции, макар и не по-малко отговорни. Групата по радиоконтрола работи само за нашата резидентура. Тази група следи активността на полицията. Тя винаги знае какво прави виенската полиция, как са разгърнати силите й, кого следят преоблечените й агенти. Радиоконтролът винаги ще ви каже, че днес край гарата те са следили един подозрителен арабин, а вчера всички сили са били хвърлени за залавянето на няколко търговци на наркотици.

Много често е невъзможно да бъде разшифрована активността на полицията, но и тогава групата по радиоконтрола е готова по всяко време да ви предупреди в кой район на града е тази неясна активност. Освен групите по радиопрехващане, през нощта работят радистите и шифровчиците, но и в тяхната работа нямам право да се намесвам. И защо ли тогава седя тук цяла нощ? Така се полага. Работят различни групи, които не са подчинени една на друга. Значи, над тях трябва да има някой старши. Затова и дежурим нощно време.

Аз, обикновеният добиващ офицер, без особени заслуги, съм за всички тях олицетворение на властта. За тях не е важно дали съм варяг или хрътка. Аз съм от висшата каста. Аз съм от добиващите. Значи съм много по-горе от когото и да е от онези, които не са свързани пряко с чужденците. За всеки от тях, независимо от военните им звания, да станат добиващи офицери е една красива, но неосъществима мечта.

— Виктор Андреевич, искате ли кафе?

Това е Боря, третият шифровач. Няма какво да прави. Главният приемник мълчи, приемникът на агентурната радиосигнализация — също.

— Да, Боря. Моля.

Канех се да завърша описанието на подбраните от мен площадки за десант за работата на Спецназа на 6-та гвардейска танкова армия. По заповед на ГРУ подбрах три такива площадки. В случай на война. Но щом Боря е излязъл от своя отсек, то все едно няма да успея да го завърша.

— Захар?

— Не, Боря. Винаги го пия без захар.

Боря е поклонник на Венера. Всички шифровачи на ГРУ и КГБ по целия свят са поклонници на тази дама. Той знае, че имам много работа и се разхожда наоколо, като обмисля как да отклони вниманието ми от бъдещата война и да го превключи към обсъждането на въпросите на неговата религия.

— Виктор Андреевич!

— Какво? — не се откъсвам от тетрадката.

— Дипломатическите куриери донесоха ново стихче.

— Сексуално, разбира се?

— При дипломатическите куриери те винаги са такива.

— Дявол да те вземе, Боря. Казвай си стихчето. Боря кашля. Боря си прочиства гърлото. Боря застава в позата на велик поет:

— Аз вървя по росата,

мокря си в нея краката

Аз съм като всичките

и обичам много п……!

— Боря, това съм го чувал и преди.

Боря се натъжава за малко:

— Ние в Ленинград имахме един страдалец. Страшни стихове създаваше:

О, Ленинград!

О, град ти мой!

Всички са к…

а аз — герой!

От него няма откачане. Пък и опасно е да си развалям отношенията. Шифровчиците са по-ниска каста, но затова са най-близо до Навигатора, като негови верни слуги. Изобщо не ми се иска да се задълбавам в неговата поезия, но и да го прекъсвам не е разумно. По-добре да отклоня разговора:

— Ти в щаба на Ленинградски окръг ли си служил?

— Не, в осми отдел на щаба на 7-ма армия.