Виктор Суворов - Аквариум

— А след това?

— А след това — право във Ватутинки.

— Охо!

Ватутинки е едно напълно секретно градче край Москва. Главният приемащ радиоцентър на ГРУ. Там всичко е секретно. Дори гробището. Ватутинки е рай. Но както и истинският рай, има едно неудобство: няма изход навън. Онзи, който е попаднал във Ватутинки, може да бъде сигурен, че ще го погребат именно на това гробище и никъде другаде. Някои от попадналите в това райско място ходят и в чужбина. Но и там животът им не става по-разнообразен. За всички шифровчици вътре в посолството са определени стриктно ограничени зони. Всеки в своята. За Боря това са само шестнадесет стаи, включително и стаята, в която живее, общата работна зала, кабинетите на Навигатора и неговите заместници. Няма право да се движи извън границите на тази зона. Смята се за криминално престъпление. А да не говорим за извън границите на посолството. В тази зона Боря ще живее две години, а после ще го откарат във Ватутинки. В зоната. Боря не пътува. Него го карат. Под конвой. Боря е щастлив. Мнозина от онези, които попадат във Ватутинки, изобщо никъде не ги карат. Но и те са щастливци в сравнение с хилядите шифровчици, които служат по щабовете на окръзите, флотите, армиите, флотилиите. За всеки от тях Ватутинки е красива, но неосъществима мечта.

— Виктор Андреевич, разкажете ми, моля ви, за проститутките, защото скоро ще се връщам във Ватутинки. Там момчетата ще ме уморят от кодош: бил съм във Виена, а няма какво да им кажа.

— Боря, не знам нищо за проститутките — залагам си главата, че Боря не ме провокира по заповед от по-горе — просто иска да послуша. Всеки шифровчик, който се връща във Ватутинки, се оценява по способността си да разказва историйки на сексуални теми. Всички разбират, че той е имал много ограничена зона за движение вътре в посолството — пет стаи понякога. Всички разбират, че историите му са измислици, че нито един добиващ офицер няма да се осмели да разкаже на шифровчик нищо от онова, което вижда наоколо. И все пак умее ли да разказва интересно, във Ватутинки ще се цени — също както при народностите без писменост — цени се човекът, разказващ приказки. Всъщност и при цивилизованите народи се наблюдава същото. Магазините на Виена са претъпкани с фантастични романи за приключения на измислени планети. Всички цивилизовани хора разбират, че това е измислица, но тачат авторите на подобни измишльотини — също както във Ватутинки разказващите сексуални истории.

— Виктор Андреевич, ама разкажете ми за проститутките. Какво, направо така си и стоят по улиците, а? Как са облечени? Виктор Андреевич, знам, че не се приближавате до тях, но как изглеждат отдалеч?

… Усещам остър недостиг на въображение. А без него — край. Онзи, който сам планира ходовете си, се старае с всички сили да остане в сянка, вкарвайки осигуряващите го в светлината на полицейските фенерчета. Колко е добродушна полицията в Австрия — не гонят: все пак не си е във Великобритания, но все пак и от Австрия понякога тихомълком разкарват някого. Без шум, без скандал. А щом като ти в Австрия не си се справил с работата, може ли да бъдеш изпратен в Холандия, където полицията си работи съвсем сериозно, или в Канада, където условията и перспективите сега са много по-различни от някогашните.

Всеки варяг е в сянка. Всяка хрътка е известна на всички. Какво пък, излъжи ближния си, иначе по-далечният ще се приближи и ще те излъже. Варягите постъпват правилно, че нас ни изпращат в огъня, като се прикриват зад мудността и неумението ни. Но и аз ще стана варяг. Твърдо съм го решил. Няма да спя през нощта, но ще намеря свой път към тайните. .

Без достъп до истински документи — няма вербуване. А без вербуване няма живот в ГРУ. Ще те изкълват. Всичко, което ни го преподаваха в Академията беше с не-малко от 20-годишна давност и е използвано многократно в практиката Нужни са нови пътища

За развиване на криминалното въображение ни караха да четем детективски романи. Но то беше по-скоро, за да развием критично отношение към действията и решенията на другите. Авторите на детективските романи са професионалисти, развличащи публиката, а не професионалисти, добиващи тайни. Леко и свободно те заобикалят главния въпрос: как някой командир може да постави задача за набавянето на едно ново оръжие, ако за него не е известно нищо? Съвсем нищо. Ако светът още и не подозира, че подобно оръжие може да съществува. А ГРУ беше започнало лова на атомната бомба на САЩ, когато никой в света не подозираше за възможността да бъде създадено такова оръжие и президентът на САЩ още не го беше оценил по достойнство.