Виктор Суворов - Аквариум

— Всичкото това, Витя. е правилно… Само че… ш-т… тайна… Аз имам провал… Жесток… Разглеждаха го в Централния комитет… Тук връзките в Аквариума няма да ми помогнат. Защо мислиш, че не съм в Съюза? Защото ще изглежда странно: в една страна има шпионски процес, а в съседната изчезват съветски дипломати… Хитрите журналисти веднага ще направят съпоставка… А за политиката на разведряването това е като да удариш някого със сърп по гърлото. Това е нещо като признаване на вината и заличаване на следите. Временно съм във Виена. Нещата малко ще поутихнат, ще се позабравят, тогава и ще ме махнат. Ще ме евакуират.

— А ако успеете да завербувате някого, особено важен?

Гледа ме с тъжен поглед. Малко ми е неудобно заради думите ми, И двамата знаем, че чудеса не стават. Но нещо в казаното от мен му харесва и той тъжно ми се усмихва.

— Ето какво, Суворов, днес твърде много говоря, макар и да нямам това право. Говоря, защото съм пиян, а и защото сред мнозината мои познати ти сигурно си заразен най-малко с подлост. Слушай, Суворов, и запомняй. Сега в нашата глутница има пълно отпускане с полудрямка — както след полово сношение. Това е, защото Навигатора го удариха — едва се удържа, пък и мен ме свалиха и временно е прекратен транзитът на нелегални през Австрия, та потокът на добитата информация сега отива в Аквариума по други канали. И на мнозина им се струва, че не трябва да се прави нищо. Всички ги е обхванал мързел, разпуснали са се без тежката бащина ръка. Това не е за дълго. Нашата глутница изгуби един много ценен източник на информация и Централният комитет скоро ще ни напомни за това. Лукавият ще се изправи на нокти. От всекиго ще потърси отговорност. Лукавият може всекиго да набута в миша дупка. Той непременно ще си избере жертва и ще я сложи на олтара на съветското военно разузнаване. За да не си позволява никой да се отпуска. Бъди, Викторе, нащрек. Скоро ще донесат на Лукавия шифровка от Кир. Лукавият е страшен в гнева си. Ще разруши кариерите на мнозина. И правилно ще бъде. За какъв дявол чакате напомняния, сякаш сте овце в стадо? Викторе, сега работи. Утре може би ще бъде късно. Послушай съвета ми.

— Николай Тарасович, имам една не лоша идея, но вече доста време не мога да попадна на прием при Навигатора. Да взема утре да опитам?

— Не те съветвам, Витя. Не те съветвам. Почакай. Скоро той ще започне да вика всички един по един на „тепиха“ за голямото съдене — тогава и ще му кажеш идеята си. Само че на мен не ми я казвай. Сега аз съм никой. Нямаш право да ми казваш идеите си. А освен това аз мога и да открадна идеята ти. На мен сега страшно много ми трябват идеи. Не се ли страхуваш?

— Не се страхувам.

— Напразно, Суворов, не се страхуваш. И аз съм животно, както и всички останали. А може и по-лошо да съм. Да отидем ли при к… балерините?

— Късно е, Николай Тарасович.

— Тъкмо навреме е. Ще ти покажа такива мадами. Не се страхувай, да тръгваме.

Всъщност нямам нищо против да погледам момичетата. И не се страхувам от него. Той, макар и да смята себе си за звяр и макар да е напълно обръгнал спрямо убийствата, все пак е човек. Рядко изключение е сред хилядите двукраки зверове, които съм срещал по пътя си. Аз съм по-голям звяр от него. И инстинктът ми за размножаване не е по-слаб от инстинкта ми за самосъхранение. Но той е пиян и с него мога да попадна в неприятна ситуация. А след това ще последва евакуация.

— Късно е вече.

Той разбира, че нямам нищо против да погледам момичетата и малко да се поотпусна в тяхната компания,но днес няма да отида. И не възразява.

Хората се делят на капиталисти и социалисти. И на едните, и на другите им трябват пари. Това ги обединява. А ги разделя методът, чрез който се сдобиват с парите. Ако на един капиталист му трябват пари — той работи упорито. Ако на един социалист са му нужни пари, той захвърля работата и започва да подстрекава и други да направят същото.

При капиталистите и социалистите всичко е ясно и логично. А аз се отнасям дявол знае към каква категория. В нашето общество всичко е обратно. На всички ни са нужни пари. Но е неприлично да се говори за пари и е престъпление те да се изкарват. Що за общество е това? Ако у нас имаше едно нормално общество, непременно щях да стана социалист. Щях да стачкувам постоянно и така бих натрупал огромен капитал.

Сега ми се иска да мисля за каквото и да е, за капиталистите и социалистите, за светлото бъдеще на планетата, когато всички ще станат социалисти, когато всички ще помнят само правата си, но не и задълженията си. И изобщо сега ми се иска да мисля за всичко, освен за онова, което след няколко минути ме очаква зад бронираната врата на командирския кабинет.