Виктор Суворов - Аквариум

— Теб, Витя, добрината ти ще те погуби. Не трябва да си толкова добър. Човек има право да бъде добър до определена граница. А по-нататък: или хапи всички, или лягай в калта. Дарвин е обосновал това правило по научен път. Оживява най-силният. Казва, че теорията му е подходяща само за животинския свят. Правилно казват, Само че ние всичките сме си животни. По какво се различаваме от тях? По малко неща. При другите животни няма венерични болести, а при хората има. Какво още? Само усмивката. Човек може да се усмихва. Но от вашите усмивки светът не става по-добър. Животът е в оцеляването. А оцеляването е борба, борба за място под слънцето. Не се отпускай, Витя, и не бъди добър — ще те стъпчат…

Късно след полунощ е. От брега на Дунав се носи прохлада. Някъде далеч каца самолет. Дъждът премина. Но от кестените още падат топли тежки капки. Младши лидерът седи срещу мен, тъжно подпрял буза с юмрук. Всъщност той вече не е Младши лидер. Така го наричаме просто по навик, пък и не всички. Сега той е просто полковникът от ГРУ Мороз, Николай Тарасович. Добиващ офицер, действащ под дипломатическо прикритие. Това не е много. Полковник от ГРУ също не е чак толкова висок чин. В ГРУ има различни полковници. Важно е не званието, а успехът и положението. Добиващият полковник може да бъде просто хрътка, както двамата военни аташета, които ги евакуираха един след друг. Той може да бъде горд и преуспяващ варяг. Полковникът може да стане заместник на лидера или Младши лидер. А в някои случаи и лидер на някоя малка дипломатическа или нелегална резидентура.

Сега полковник Николай Тарасович Мороз е свален от предпоследния етаж най-долу. Локализирането на провала е завършено. Младши лидера го свалиха. Трима хрътки, които винаги го осигуряваха, са евакуирани в Москва. И всичко затихна. Отстрани не можеш да видиш промените.

Свърши с властта на полковник Мороз. Засега не са изпратили никого на неговото място. Така че Навигаторът ни управлява лично и чрез заместниците си. Не му е леко без първия заместник, но откровено казано, сега не се и старае много. Всичко някак върви от само себе си.

Всеки по-своему вижда падането на Младши лидера. Всеки по-своему реагира. За офицерите от „ТС“, от радиоконтрола, от фотодешифрирането, за охраната, за операторите на защитната система, за свързочниците, за шифровчиците и за всички останали, които не участват в добиването, така си и остава полубог. Та нали както и по-рано той е добиващ офицер! Но сега някой от нас, добиващите, се държат по-различен начин с него. Естествено капитаните, майорите и подполковниците не си позволяват простащини. Той по положение е равен с нас, но все пак е полковник. Виж, сред полковниците, особено с по-малко успехи, някои се подсмиват. Интересни създания сме: онези, които най-много се мъчеха да са по-близо до него, сега му се надсмиват повече от другите. Приятел в нужда се познава. Николай Тарасович не се обижда от шегите. Не се зъби. Пие Николай Тарасович. Яката пие. Навигаторът не обръща внимание. Нека пие. Мъка има човекът. Струва ми се, че и самият Навигатор си попийва. Боря, третият шифровчик, разправя, че Навигаторът пие пред огледалото, заключвайки се в кабинета си. Не иска да пие без огледало, смята, че самотното пиянство е сериозен вид пиянство. Не знам дали се шегува или казва истината, но само преди три месеца Боря не би се осмелил да се шегува така, нито пък да издава командирски тайни. Изглежда е отслабнала ръката на нашия Навигатор, нашия бащица, нашия командир. Отслабнала е ръката на Лукавия. Възможно е Навигаторът и бившият Младши лидер понякога да се напиват заедно. Но Лукавият се изхитря да го запази в тайна, а Николай Тарасович не се крие.

Днес вечерта тичали под проливния дъжд към колата си, а той, горкият, целият мокър, не може да уцели ключалката на вратата на дългия си ситроен.

— Николай Тарасович, сядайте при мен, ще ви закарам вкъщи!

— Как тогава, Витя, ще се върна утре в посолството?

— Ще прескоча да ви взема. Потеглихме.

— Витя, хайде да пийнем някъде?

Е, що да не пийнем? Закарах го оттатък Дунава. Тук съм си открил места, неизвестни почти на никое разузнаване. Пък и цените са умерени. Пием.

— Добър си ти, Витя. Така не може. Ти спасяваш човек от беда, пък той ще те изяде. Казват, че хората са зверове. С това, Витя, ама съвсем не мога да се съглася. Хората са по-лоши от зверовете. Хората са жестоки като гълъбите.

— Николай Тарасович, всичко ще си дойде на мястото, не се кахърете. Навигаторът ви смята за брат, той ще ви подкрепи. Пък и в Аквариума имате яки връзки, и в нашето управление, и в КП, и в информацията…