Виктор Суворов - Аквариум

Не съм завистлив и не съм ревнив. Нека да ти върви, Генка! Пожелавам ти чисто небе! Аз, Генка, също скоро ще се измъкна от осигуряването.

Осем часа вечерта е. Бързам за вкъщи. Четири часа ще спя, а през нощта — осигуряване.

… Навигаторът ми се усмихва. За пръв път от много месеци:

— Най-после! Винаги съм знаел, че ти ще тръгнеш по самостоятелен път. Как се запозна с него?

— Случайно. Работех по осигуряването в Инсбрук. Връщах се. Реших да потърся някое запасно място за скривалище. Спрях край пътя. Избрах едно място. Добро. Реших да се връщам. Задните колела бяха стъпили на земята. А пък тя — мокра. Боксуват. Отзад има склон. Сам не мога да потегля. Стоя край пътя, махам за помощ. Всички минават край мен. Спря „Фиат-132“. Шофьорът беше сам в колата. Помогна ми. Бутна малко колата ми. Излязох от калта. Но целия го изпръсках с кал — дадох твърде силно газ. Исках като извинение да му дам бутилка уиски, но след това размислих. Извинете, казвам му, простете ми, нека се отбием в някой ресторант. Ще се почистите. А вечерта е за моя сметка. Каня ви.

— Съгласи ли се?

— Да.

— Попита ли те кой си?

— Не, попита само къде живея. Отговорих му — във Виена. Та аз наистина живея сега във Виена.

— Номерът на колата ти дипломатически ли беше?

— Не. Работех по осигуряването. С чужда кола.

Навигаторът върти визитната картичка в ръцете си. Не може да й се нарадва. Инженер. „Ото Велара“. Всеки ден ли генерал от ГРУ държи в ръцете си такава визитна картичка? „Ото Велара“. Златна мина! Може някой и да не дооценява Италия като родина на гениални мислители, но този някой съвсем не е ГРУ. ГРУ знае, че италианците имат глави на мислители. Глави на гениални изобретатели. Малцина знаят, че в предвоенните години Италия беше на необикновено високо технологично ниво. Но Италия воюваше не много блестящо и именно това и засенчи италианските постижения в областта на военната техника. А тези постижения, особено в областта на авиацията, подводниците, бързоходните катери, бяха просто учудващи. Преди войната полковникът от ГРУ Лев Маневич изпрати в Съюза тонове техническа документация с потресаваща важност. Италия! Италия — непризнатият гений на военно-морската технология. Може някой и да не вярва, но ГРУ — вярва. „Ото Велара“! Инженер!

— Да не излезе подставено лице? — на Навигатора съвсем не му се иска да вярва в подобна възможност, но е длъжен да зададе този въпрос.

— Не! — разпалено го уверявам, — Правих проверка. И радиоконтролът не откри нищо подозрително.

— Не се изхвърляй. При подобно нещо не трябва да се изхвърляш. Ако не е подставено лице, много ти е провървяло. Това го разбирам и сам.

— Ето какво — казва Навигаторът, — ние нищо не губим. Спешно състави „проверочен лист“. До утре ще успееш ли?

— През нощта работя в осигуряването.

Той направи гримаса. После вдигна телефона и каза, без да избира никакъв номер:

— Ела.

Влезе Младши лидерът.

— Замени утре с някого Виктор Андреевич.

— Няма с кого, другарю генерал.

— Помисли.

— Единствено с Генадий Михайлович.

— Консула ли? .

— Да.

— Слагай го в осигуряването. Нека да поработи в осигуряването, че започна да се надценява. Виктор Андреевич ще бъде освободен от каквото и да е осигуряване. При него се оформя един много интересен вариант.

Шифрованият отговор дойде след два дни. На Навигатора съвсем не му се иска да се прости с „Ото Велара“, с фирмата, която строи учудващо бързи и мощни военни кораби. Не му се иска да ми прочете шифровката. Той просто повтаря отговора на командния пункт на ГРУ: „Не“. Шифровката не обяснява, защо „не“. „Не“-то във всеки случай означава, че той е известна личност за големия компютър на ГРУ. Ако за него не беше известно нищо, отговорът би бил положителен: опитайте. Жалко. Жалко е да се изгуби един толкова интересен човек. А на командира сигурно му е дожаляло за мен. Може би за пръв път. Вижда как се напъвам да стана варяг. И съвсем не му се иска отново да ме прати при хрътките.

Той мълчи. Но аз си знам, че в осигуряването има огромен недостиг на работни ръце:

— Аз, другарю генерал, утре ще работя по осигуряването. Разрешете да напусна?

— Да — и изведнъж се усмихва. — Знаеш ли, всяко зло за добро.

— При мен, другарю генерал, винаги е само злото.

— А, ето че не е така. Забраниха ти да се срещаш с него — това е лошо. Но към съкровищата на нашия опит прибавихме още една трохичка.

— ?

— Ти беше изпаднал в беда и чрез нея се запозна с интересен човек. В нашата работа много тежък е първият момент на запознаването. Как да се приближиш към някого? Как да завържеш разговор с него? Как да се закрепи запознанството? За в бъдеще веднага след като откриеш някой интересен човек, блъскай колата си в неговата. Ето ти контакт. Нека да ти даде адреса си. А ти му се извинявай. Покани го да пийнете. Какво ви интересува? Монети? Марки? Аз имам една…