Виктор Суворов - Аквариум

Гледам отново часовника си: минаха тридесет минути. Никой не се появи край колата ми. Тук само боровете шумят. Опаковката с гранатомета можеше да я оставя в колата и сега, убеден, че не ме следят, да се върна там, да взема товара и да тръгна към планината. Но нашата техника е друга.

Седя още няколко минути в храстите, като се вслушвам в горските шумове. Няма никой. Обувам гумени ботуши, на главата си слагам каскет с добродушния британски лъв и мятам раницата на рамо: нека ме мислят за турист. В ръцете си държа пура. Аз естествено не пуша. Преди много години ми забраниха да го правя. Но ароматната пура е винаги с мен. Крайчето й трябва да се отчупи, да се разтърка тютюнът между пръстите и да се пръсне наоколо. Това е моят поздрав за вашите кученца. Дълго бродя през храстите, стигам до един ручей и тръгвам по водата срещу течението. Няма следене. Но може би след няколко часа те ще пристигнат тук с кучета, с хеликоптери?

Жалко, че опаковката на гранатомета има твърде необикновена форма. Ако някой види, че от раницата ми стърчи такъв странен, увит с гума детайл, непременно ще се сети, че върша черната работа в ГРУ, че неблагодарното осигуряване ми е наказанието за моята некадърност сам да намирам пътища към тайните.

Пътят ми е дълъг. С крачетата, с крачетата, като в Спецназ. Все нагоре по ручея. На революционните отряди на борците за свобода е нужно оръжие за свалянето на капиталистическото робство. Възможно е гранатометът да бъде взет от италиански или германски момчета и да бъде използван за нанасяне ни пореден удар по гниещия капитализъм.

Дълъг е пътят. Достатъчно време за гимнастика на ума. Какво да измисля, за да ме сложат на самостоятелна работа? Да взема да напиша рапорт до началника на 5-то направление на 1-во управление и да предложа нещо оригинално? Нека например италианските или германските момчета да отвлекат президента или министъра на отбраната. Това е добре за тях, за техните революционни цели, за повишаване на революционната съзнателност на масите. Отвлеченият да го съди революционният им трибунал. Да го екзекутират. Но преди екзекуцията му ние бихме могли да поговорим с него: с пила по зъбите — казвай, гадино такава, тайните!

Бродя по водата, като се усмихвам на фантазиите си. Естествено никога няма да предложа подобно нещо. Това е неблагодарна работа — да даваш съвети. Никога не си спомнят онези, които са дали идеята. Награждават не инициаторите, а изпълнителите. Идеята е проста. И без мен ще стигнат до нея. Може да се измисли нещо такова, където бих бил не само инициатор, но и изпълнител. Идеята не трябва да бъде обща, а да е конкретна. Преди да я разкажа на командира, трябва да подготвя хиляди подробности. Преди да я разкажа, трябва да бъда свързан изцяло с нея така, че да не мога да бъда изтикан встрани, като оставя провеждането на операцията на по-опитните асове.

Чистият планински поток ромоли под краката ми. Понякога, излизам на брега, за да заобиколя някой водопад. Тогава отново отчупвам парченце от пурата, стривам тютюна с ръце и го разпръсквам. Стъпвам само по камъните, без да оставям следи.

Ето мястото, избрано от мен, одобрено от Младши лидера на резидентурата и утвърдено от началника на 1-во управление на ГРУ. Скривалището не е пещера и не е таен склад. Съвсем не. Скривалището е място, което лесно може да бъде открито от онзи, комуто се полага, и което е много трудно за откриване от онзи, комуто това не се полага. Скривалището е място, където нашият товар не може да бъде открит случайно, където той не може да пострада от стихийните бедствия.

Подбраното от мен скривалище отговаря на тези изисквания. То е избрано в планините, далеч от човешкото жилище. Това място е една пролука между скалите. Това място е скрито от непроходим гъсталак от бодливи храсти. Тук не идват туристи. Тук не играят любопитни деца. Тук никога няма да има строителство. Мястото не би могло да бъде засегнато от свлачища и наводнения. А е лесно за откриване. Ако знаеш как да търсиш. Ето високоволтната линия на далекопровода, закрепена на гигантски метални подпори. От подпора №042 трябва да се върви в посока към подпора №041. Като се стигне до мястото, където проводниците са най-увиснали, да се завие вляво. По-нататък да се изминат тридесет метра в посока, точно перпендикулярна на линиите на далекопровода. Бодли драскат лицето ви ли? Това е нищо. Ето в храстите купчина камъни и черни въглени от огън, горял тук преди много години. Оттук десет крачки вдясно. Да се промъкнем в пролуката. Пак — купчина камъни. Това именно е скривалището. Не много приятно място. Влажно, мрачно. Бодли. Миналия път, когато го открих, нахвърлях най-различни боклуци, които намерих наблизо: ръждясала консервна кутия, бутилка, кълбо проводници. Това е, за да не хрумне някому да си прави пикник тук.