Виктор Суворов - Аквариум

Отново съм в осигуряването. Отново съм напълно подчинен на Младши лидера и съм лишен от правото да се срещам с Навигатора лично. За такива като мен той няма време. Наистина и онези, които имат успехи, също понякога работят в агентурното осигуряване. Но им се случва само по време на масово осигуряване, когато цялата резидентура е изкарвана за извършването на някакви операции, чиито смисъл е тайна за нас. А понякога ги привличат за осигуряването на операции на нелегалните резидентури на ГРУ. Това е друго нещо. Да осигуряваш нелегалните е почетно. Да осигуряваш нелегалните е съвсем друго нещо. Но нас, хрътките, ни пращат много рядко за осигуряване на нелегалните. За нас е оставена една тежка неблагодарна работа: голям риск, куп загубено време и никакви почести. Простото агентурно осигуряване не се смята за работа. Нещо като секретарка-машинописка на някой велик писател. Нито пари, нито почести. Но опитай само да сгрешиш!

Работата ми днес е точно такава. Отивам на излет в планините. Времето сега съвсем не е за излети. Сезонът не е подходящ! Но аз трябва да бъда в планините. Ако нас ни следяха, ако ни арестуваха и гонеха, щях да измисля някакъв по-умен повод за това. Но във Великобритания рядко ни закачат, почти никога в САЩ, а в другите страни към нас — шпионите — се отнасят доброжелателно. Затова няма нужда да измислям нещо по-оригинално. Излет. Това е достатъчно. Едва ли някой отива сам на излет. Но нима някой се интересува какво прави през работно време един съветски дипломат?

В багажника на колата ми има противотанков гранатомет РПГ-7 и пет гранати за него. Всичко това е грижливо опаковано. Всичко това трябва да оставя в едно скривалище. Гранатометът тежи 6 кг. Всяка граната — 2 кг и 200 г. Плюс опаковката. Общо — над 20 кг в един дълъг, сив пакет. Кому е нужен този гранатомет? Не знам. Ще го заровя в планината. Ще го скрия в едно скривалище, което подбирах шест дена. Някой на някого по някое време ще предаде описанието на това скривалище и тайните белези, по които може съвсем лесно да бъде открито. Получателят винаги получава описанието на скривалището, чак след като материалът е сложен в него. Следователно, дори и да иска да ни продаде на полицията, няма да може да го стори. Получателят ще получи описанието и ще побърза към мястото, но аз отдавна няма да съм там. Тъй че аз, моята дипломатическа резидентура, съветското военно разузнаване, целият Съветски съюз — ние нямаме отношение към него. Гранатометът си е лежал в земята — това е всичко. Може би той винаги си е бил там? Може би от деня на създаването на Земята мястото му е било все там? Няма страшно, че Гранатометът е съветски. Може американците да са го пленили във Виетнам и да го крият в Алпите?

Кому е нужен този гранатомет? Убийте ни, но не знаем. Ясно, че не е резерв в случай на война. За дългосрочно съхраняване се използуват тежки контейнери, а тук опаковката е съвсем лека. Значи някой ще го вземе в близките дни. Не е изключено в близките дни да бъде използуван. Иначе ще се наложи дълго да бъде пазен. Това е опасно. Дявол да го вземе, та аз сега творя историята. Може би този гранатомет ще промени историята на човечеството в съвсем неочаквана посока? РПГ-7 е мощно оръжие, леко и просто. Всички лидери на Запада се крият зад непробиваеми от куршуми стъкла. А ако, господа, ви треснем с ПГ-7В? Нито една бронирана лимузина няма да издържи. Можем да я цапардосаме от 300 метра. Ама че вой ще има! Интересно в кого ли се е прицелило ГРУ? За кого са предназначени петте гранати? За държавен глава? За някой генерал? За римския папа? Но нали може да цапардоса само бронирана лимузина? Някой защитник на околната среда може — в знак на протест — да удари по цистерна с отровен газ или по ядрен реактор. Някой защитник на мира може да издебне конвой с американски атомни бойни глави и да натисне спусъка. Ще се вдигне шум по целия свят. Атомен взрив естествено няма да има, но вестниците така ще завият, че на Запада ще му се наложи да се разоръжава.

Аз се въртя из пресечките, често сменям скоростта, излизам на автомагистралата и отново свивам по съвсем незабележими полски пътища. Кой ме следи? Струва ми се, че никой. На кого съм потрябвал? На никого. Сам съм. Аз съм на един тесен път в гъста гора. Над главата ми шумят дърветата. Оставих колата в края на тесния път. Тук понякога туристите оставят колите си.

Седя на една височинка в еловата горичка и наблюдавам отдалеч колата си. Не съм бил следен. Гарантирам го. Но е възможно полицията да е монтирала в колата ми радиомаяк, който сега им подава сигнали за моето местоположение. Те може би не са ме следили, както обикновено, а са поддържали голяма дистанция? Ако е така, скоро някой трябва да се появи край моята кола. Наоколо са гората и планините. Могат да се появят, като използуват само един път. Но той е под контрола ми. Малко ще се позачудят край колата ми, ще се помъчат да съобразят накъде съм тръгнал. Тогава аз ще взема скъпоценния си пакет, ще направя един голям кръг в гората и ще се върна при колата си, когато вече няма никой там. Ще затворя вратата отвътре и ще започна да обикалям из гори и планини. А после ще се върна в посолството и на следващия ден ще повторя всичко от началото.