Виктор Суворов: Аквариум

— Това е позорно, старши лейтенант, да не се слушат командите и да не се изпълняват.

Ех, полковник, а пък аз бих обесил на оръдейните дула онези, които не се увличат в боя, които не се опияняват от мириса на кръвта. Това са учения, ами ако в един истински бой веригите на нашите танкове бяха изпоцапани с истинска кръв, не бутафорна, не театрална, само как биха се развъртели моите славни азиатци. Това хич не е слабост. Това им е силата. Тях никой в света не би могъл да ги спре.

— Ами стената! Та вие разбихте стената в парка! Това е престъпление!

Виж за стената и през ум не ми мина. Голяма работа. Тя вече сигурно е възстановена. Колко му е. Докарай от пандиза десет арестанти и за час-два нова ще вдигнат. Откъде да знам полковник, учения ли са или война? Кой го знае по време на тревога? А ако беше война и стената си беше останала цяла, а две хиляди човека и стотици великолепни бойни машини бяха изгорели накуп? А, полковник? Голяма ти е титлата, величаеш се началник на разузнаването на 13-та Армия, ами заинтересувай се колко цели узбеките ми са открили през деня. Те по руски не говорят, а целите безгрешно откриват. Да беше ги похвалил, полковник. Ако не на мен, поне на тях им се усмихни. И аз му се усмихвам. Стоя с гръб към ротата си, няма начин да се обърна с лице към нея. Само че и така знам, че и цялата ми рота се усмихва сега. Ей така, без никаква причина. Такива са ми, хилят се в каквато и да е обстановка.

А на полковника това не се харесва. Той сигурно си мисли, че му се присмиваме. Освирепя полковникът. Заскърца със зъби като мерачът по време на бой. Не може да разбере и оцени усмивките ни. И поради това ми крещи в лицето:

— Момченце такова, вие не сте достоен да командвате рота. Отстранявам ви. Предайте ротата си на заместника, той ще я води в казармата.

— Нямам заместник — усмихвам му се аз.

— Тогава на командира на първи взвод!

— И той липсва — за да не изброявам пред полковника всички по-долустоящи командири, обяснявам: — Само Аз съм офицер в ротата.

Полковникът угасна. Мина му яростта. Мина, сякаш не я е имало. Ситуация, при която има само един офицер, в нашата армия, особено на територията на Съюза, е почти стандарт. Има много желаещи за офицери, само че всички искат да бъдат полковници. А стартирането от лейтенантска позиция не привлича чак толкова. И затова има недостиг на офицери най-долу. Недостигът на офицери е жесток. Но там, горе, в щабовете, това някак си се забравя. Ето и сега полковникът просто не помисли, че може аз да съм единственият офицер в цялата рота. Мен той ме отстрани от командването, такова право има. Но ротата трябва да бъде върната в казармата. А да се изпрати рота, и то танкова, сама, без офицери, на десетки километри, не може. Това е престъпление. Това непременно ще бъде преценено като опит за държавен преврат. Тук, полковник, те очаква смъртен изход. Щом като си отстранил един командир в обстановка, когато няма заместници, тогава ти си приел ротата под своя лична отговорност и нямаш право да я повериш никому. Ако бяха дали такова право, то всеки дивизионен командир би могъл да изведе войските в полето, да смени командирите, като ги замени с удобните му — и преврат. Но при нас преврати няма, защото не всеки се допуска до деликатния въпрос за подбора и разпределението на командните кадри. Да сваляш — имаш право. Лесно е да се сваля. Колко му е — все едно човек да убиеш. Но да се връщат командирите на постовете им, е равносилно на съживяването на умрял. Е, какво полковник, мислиш си отново ротен да ме направиш, а? Няма да стане. Не съм достоен. И това го чуха всички. Нямаш право да правиш ротен един недостоен. А ако горе научат, че близо до държавната граница си свалял законни командири на танкови роти и на тяхно място си поставял недостойни? Какво ще стане с теб? А? Така е.

Сега полковникът да можеше да се свърже с командира на моя батальон или полк и да каже — прибирайте си безпризорната рота. Но ученията свършиха. Свършиха така внезапно, както и започнаха. Кой ще ти разреши да използваш бойна връзка след ученията? Онези, които допускаха такава слободия, бяха разстреляни през 1937 година. Оттогава на никого не му се иска да си играе с подобни неща. Е, какво, полковник? Хайде, води рогата. А може би ти вече си забравил как се води? Може би никога не си и водил? Израснал си по щабовете. Такива полковници колкото искаш. Каквото и да е бойно занятие отстрани изглежда незначително. И танкова рота да се води изглежда проста работа. Само че командите трябва да се подават така, както са записани в новия устав. Хората в ротата не са руснаци, няма да те разберат. Още по-лошо става, ако те разберат не както трябва. Тогава и с хеликоптер няма да ги намериш из горите и блатата. Тежък е танкът и човек може понякога да прегази, мост да не издържи и да полети, в блато да потъне.