Виктор Суворов - Аквариум

Но освен нея във всеки мотострелкови и танков батальон на полка е подготвена още по една рота, която няма нито специална техника, нито специални войници, но и те могат да се използват за разузнаване. Ето тези роти трябва да се пускат напред. Нас пускайте, белошлемци! Ние сега трябва да сме далеч напред.

Като погледнеш ротите в дивизията или в полка — всички са еднакви за един външен човек. Но не. Във всеки батальон първа рота си е първа. Колкото и лоши войници да има в батальона, всичко по-добро командирът на батальона събира в първа рота. И ако има недостиг на офицери, то задължително на първа рота ще дадат новото офицерско попълнение. Защото първа рота винаги по главната ос на батальона върви. Тя първа забива глава във враговете. А от това как се е завързал боят, много зависи и неговият завършек

Втора рота във всеки батальон е средна. Офицерите във вторите роти са без особени отличия — като мен, и войниците — също. Затова пък всяка втора рота има допълнителна разузнавателна подготовка. Тя има нещо като сродна професия. Преди всичко си е бойна рота, но наложи ли се, може да води разузнаване в интерес на своя батальон, а може и в интерес на полка да работи, като заменя или допълва специалното разузнаване.

В Съветската армия има 2 400 мотострелкови батальона. И във всеки от тях третата рота не е само по номера си трета. В третите роти обикновено служат онези, които не са попаднали нито в първа, нито във втора рота: съвсем млади неопитни офицери или презрели, безперспективни. В третите роти никога не достигат войници. Нещо повече, на територията на Съюза третите роти в преобладаващото мнозинство изобщо нямат войници. Бойната им техника е постоянно консервирана. Почне ли война, хиляди от тези роти ще се попълнят със запасняци и бързо ще ги подготвят до равнището на обикновени бойни поделения. В тази система има дълбок смисъл: хиляди пъти е по-добре дивизията да се попълни със запасняци, отколкото да се формират нови дивизии изцяло от запасняци.

Моята втора танкова рота стремително се откъсва напред. На завоя се оглеждам и преброявам танковете. Засега всички издържат на скоростта. Веднага след последния танк на моята рота, изсичайки искри от бетона, неотстъпно се движи верижният бронетранспортьор с бяло знаменце.

И на мен ми олекна на сърцето. Малкото бяло знаменце означава присъствието на посредници. А тяхното присъствие от своя страна означава учения, а не война. Значи още ще поживеем.

А над мен лети въртолет — водно конче. Плъзга се надолу. Разгръща се и подхожда право срещу вятъра, за да не го отнесе. Увисна встрани на десния ми борд. Аз изскачам на покрива на купола. Дясната ми ръка е над главата. Пилотът е съвсем рижав. Лицето му е изпъстрено с лунички като свраче яйце. А зъбите му — като сняг. Смее се. Знае той, въртолетният човек, че на онези ротни, на които сега ще разнесе заповедите, няма да им е леко. Въртолетът веднага се вдига нагоре и встрани. Само рижавият пилот се смее. Зъбите му блестят, отразяват лъчите на изгряващото слънце.

Вселената на две реже гърдестият ми танк и онова, което е било цяло, на две става. Прелитат отляво и отдясно малки горички. Вътре грохотът е адски. На коленете ми е картата. И много неща се изясняват. Дивизията е хвърлена в пробив и стремително се придвижва на Запад. Само дето не е ясно противникът къде е. Картата нищо не говори за това. И по тази причина две десетки роти летят пред дивизията — и моята е сред тях. Като разперени пръсти на ръката са. Задачата им е да напипат най-уязвимото място в отбраната на противника, където командирът на дивизията да стовари хилядатонният си юмрук. Уязвимото място на противника се търси на огромни разстояния и затова всяка от изпратените напред роти се движи в пълно усамотение. Знам, че някъде наоколо бойко и стремително се движат същите такива роти, но заобикалят огнищата на съпротива, селата и градовете. И моята рота не се забърква в изтощителни сблъсъци: срещнеш ли противника, съобщаваш в щаба и се оттегляш. Заобикаляй го по-бързо и отново напред. А някъде в далечината са главните сили, като ревящ поток, пробил язовирна стена. Напред, момчета, напред на Запад!

А бронетранспортьорът с бялото знаменце не изостава. Той, проклетникът, е два пъти по-лек от танка, а силата му е почти същата. На два пъти се опитах да се откъсна: нали високите скорости са залог за успеха. Но не се получи. Когато командвах взвод, такива неща спокойно минаваха, но с рота номерът няма да мине. Ще разкъсаш колоната, ще изпогубиш танковете из блатата. За това не си поплюват, за това ти отнемат ротата. Дявол да ги вземе, мисля си, проверявайте си колкото щете, но ротата си няма да разтягам…