Виктор Суворов - Аквариум

А би могъл…

Често се случва така — пляснат дивизията с камшика на бойната тревога, излезе тя сред простора и хайде — обратно. В това има дълбок смисъл. Така се изработва навикът. На истинското задание дивизиите ще тръгнат както на обикновено учение — без емоции. И същевременно противникът губи бдителността си. Съветските дивизии излизат често и внезапно от военните си градчета. Противникът престава да реагира на това.

Пътищата са задръстени с танкови колони. Ясно е, че са дали отбой на цялата дивизия едновременно. Кой знае колко дивизии са били вдигнати днес по бойна тревога и колко от тях сега се връщат във военните си градчета! Може само нашата дивизия да е, може да са три дивизии, а може — и пет. Кой знае, може и сто дивизии едновременно да са вдигнали.

Край портала на военното градче свири оркестър.

Командирът на нашия полк, бащицата, стои на танк — посреща колоните си. Погледът му е опитен, придирчив. Достатъчен му е един поглед, за да оцени ротата, батареята, батальона и техните командири. Настръхват командирите под оловния му поглед. Як мъжага е той, портупеят му е закопчан на последните дупки, едва го обхваща. А краищата на исполинските му ботуши са резнати отзад — по друг начин не може да вкара могъщите прасци. Юмрукът му е като чайник. И с този чайник той маха на някого. Сигурно на командира на трети мотострелкови батальон, чиито бронетранспортьори сега се вмъкват в лакомото гърло на портала. Ето, минометната батарея на този батальон мина през вратата и сега е мой ред. И макар да знам, че всичките ми танкове карат след мен и макар сега да ми е безразлично така ли е или не, вече не съм им командир, в най-последния момент аз се оглеждам: да, всичките са, нито един не е изостанал. Командирите на всички танкове ловят погледа ми. А аз отново се обръщам рязко напред, отмятам дясната си ръка към черния шлем и командирите на всичките останали девет танка отчетливо повтарят този древен военен поздрав.

Командирът на полка все още крещи нещо ядосано и застрашително подир колоната на трети батальон и най-после обръща свирепия си поглед към моята рота. Горска горило, главатарю разбойнически, кой може да издържи твоя поглед? Когато срещам погледа му, аз неочаквано и за самия себе си решавам да издържа на този многотонен поглед. А той разтвори грамадния си юмрук и широката му като лопата длан се вдигна към козирката. Бащицата не на всеки поздрав с поздрав отговаря. Хич не го очаквах. Стреснах се, запремигах. Танкът ми вече премина покрай него, а на мен главата ми обърната назад — гледам командира. А той взе, че ми се усмихна, физиономията му е черна като негатив и затова белозъбата му усмивка се вижда от цялата ми рота и сигурно от гаубичната батарея, която е след мен и която сега ще поздравява с юмручището си.

Ех, командире. Не знаеш, че вече не съм ротен. Свалиха ме, командире, от ротата. Свалиха ме позорно. Сякаш че публично ме набиха. Нищо, командире. Да не мислиш, че ще се разплача? Това никога няма да стане. Ще се усмихвам. Винаги. Напук На всички. Радостно и гордо ще се усмихвам, както сега ти се усмихвам на тебе, командире. Скоро нова рота ще получа. Недостига на офицери знаеш го добре. Не ми се иска само с моите азиатци да се разделям. Наистина много добри момчета се събраха. Но нищо — ще го преживеем. И това ми стига, че полкът навреме започна излизането си по тревога, че тя, командире, не излетя от полка. Стой тук и размахвай юмручището си. Затова си и сложен тук. И никакъв друг командир на полка не ни трябва. Ние, командире, ти прощаваме резкия ти характер. И ако потрябва, ще тръгнем след теб натам, накъдето ни поведеш. И аз, командире, ще тръгна след тебе, ако не като ротен, като взводен. А мога и като обикновен мерач.

Какво трябва да се направи най-напред след завръщането на бойната машина в парка? Правилно. Тя трябва да бъде заредена. Изправна или изпочупена, но заредена. Кой знае кога ще бъде обявена новата тревога? Всяка бойна машина трябва всеки момент да бъде готова да повтори всичко отначало. Затова и паркът отново бръмчи. Стотици машини се зареждат едновременно. На всеки танк му е необходим минимум по тон гориво. И бронетранспортьорите гълтат много. Пък и артилерийските влекачи. Трябва да се заредят и всички транспортни машини. Веднага трябва да се попълни боезапасът на всички бойни машини. Танковите снаряди са по тридесет килограма единият. Докараха стотици. Всяка двойка снаряди е в сандък. Всеки сандък трябва да се свали от транспортната машина. Да се извадят снарядите. Да се свали опаковката на всеки от тях. Всеки да се почисти, да му се махне заводската защитна смазка и да се вкара в танка. И патроните са също в сандъци. По осемстотин и осемдесет парчета във всеки. Патроните трябва да се поставят в лентите. В картечната лента има 250 патрона. После лентите трябва да се заредят в магазина. Във всеки танк има по 13 магазина. Сега трябва да бъдат събрани всички изстреляни гилзи, да се поставят в сандъци и да се предадат в склада. Цевта ще чистим по-късно. Целият взвод за всяка танкова цев по ред — по много часове всеки ден, като повтаряме почистването много дни. Сега засега е необходимо цевите да се напълнят с масло. Идва вече ред да се измият танковете. Това е грубо измиване. Основното миене и почистването ще са по-късно. А сега вече войниците трябва да се нахранят. Днес нямаше обяд и затова ще е заедно с вечерята. А след вечерята всички отиват на техническото обслужване. До сутринта всичко трябва да бъде проверено: двигателите, трансмисиите, окачването, ходовата част. Където е необходимо, да се сменят звена от веригата. В четвърти танк е счупен торсионът на левия борд. В осми — обръщащият редуктор не е в ред. А в първа танкова рота два двигателя наведнъж ще сменят. А на сутринта ще започне общото почистване на цевите. За да бъде готово всичко! Ще ги смачкам! И изведнъж чувствам празнота под сърцето си. Изведнъж си спомних, че няма да ми се наложи от сутринта да проверявам качеството на обслужването в моята рота. Може би утре изобщо няма да ме пуснат в танковия парк? Знам, че всички документи за мен вече са готови и че официално ще бъда свален не утре сутринта, а още тази вечер. И знам, че офицерът трябва да отиде за свалянето си в пълен ред, не по-лошо, отколкото за получаването на орден. И моята рота го знае. И докато аз се карах със зареждащите, Докато проверявах ведомостите за изразходването на боезапасите, докато лазих под третия танк, някой вече и ботушите ми до огледален блясък беше лъснал, и панталоните ми огладил, и нова якичка ми беше пришил. Хвърлих мръсния си комбинезон и бързо под душа. Дълго и старателно се бръснах. А ето го и куриерът от щаба на полка.