Виктор Суворов - Аквариум

А зад командира седят приличащите на богатири, широки като шкафове редови диверсанти: Камшикът, Вампирът, Ютията, Николай Трети, Негативът, Шопен, Карл де ла Дюшес. Мен, разбира се, също ме наричат някак помежду си, но официален прякор нямам, само номер: 43-К. Контрол значи.

В четиридесет и трета диверсионна група аз съм най-малкият и най-лекият. Затова трябва да напусна самолета последен. Но това не означава, че седя най-отзад. Напротив, аз съм точно при десантния люк. Този, който скача последен, е човекът, който пуска Той, седнал досами люка, проверява правилно ли е излизането за скок в последния момент и в случай на нужда има право във всеки миг да прекрати десанта. Тежка му е задачата Дори за това, че седи в самата опашка и лицата на всички са обърнати към него. Сякаш е като на сцена: всички го гледат. Накъдето и да погледна, отвсякъде от упор ме гледат очите на Диверсантите. Погледите на всички са ошашавели. Не, командирът на групата прави май изключение. Спокойно си дреме. Напълно отпуснат е. Но очите на всички останали са с блясък на леко откачени. Хубаво е да скачаш от три хиляди метра! А сега са само сто. Какви ли не хитрости са измислени, за да притъпят страха но къде ли ще избягаш от него? Страхът си е страх! Хубаво ни е прегърнал.

Заглъхнаха ми ушите, самолетът рязко се снижава. Върховете на Дърветата се мяркат почти наравно с нас. Ролята ми е лоша: въженцата за издърпваме на парашутите на всички са закачени за централното въже, само моето си лежи спокойно на гърдите ми. Като пропусна всички покрай себе си, трябва в последния момент да щракна въженцето си точно над главата си. А ако не улуча? Ами ако бързайки, изскоча, и не успея да го закача? Вече ще е невъзможно да се отвори с ръце парашута: земята е съвсем до теб. Изведнъж си представих, че летя надолу без парашут, като котка, разперила лапи. Ама че вик ще му дръпна! Представям си предсмъртния си вой и ми е смешно. Диверсантите ме поглеждат с разбиране: проверяващият е в истерика. Но аз не съм в истерика. Просто ми е смешно. Синята лампа над товарния люк замига неравно. — Стани! Наведи се!

Първият диверсант, Плешивият Тарзан, се навежда, изнесъл напред десния си крак за устойчивост. Брат Евлампий е отпуснал телеса отгоре му. Третият се е отпуснал на гърба на втория и така — цялата група, сляла се в едно цяло, очаква сигнала. След сигнала задните ще напрат на предните и цялата група почти едновременно ще излети през широкия люк. Добре им е на тях. А мен никой няма да ме бута. Гигантските крила с леко изшумоляване се дръпнаха настрани1. Студът ни удря в лицата. Нощта е безлунна, но снегът е ярък, заслепяващ. Всичко се вижда като денем. Земята — ей я на. Храстите и малките горички са побеснели — препускат покрай нас с див галоп. ТРЪГВАМЕ! Братлета! ТРЪГВАМЕ!!!

1Става дума за големи четиримоторни самолети, които пускат парашутистите отзад,а не отстрани,както е при малките самолети. (Бел. пр.)

Човечеството не е измислило нищо по-лошо от това. Толкова ошашавели очи край мен. Сирената вие, като умиращ звяр. Ревът й разкъсва тъпанчетата ми. Това е, за да се загнезди по-дълбоко страхът. А лицата са изкривени. Всеки крещи страшната дума: ТРЪГВАМЕ! Няма как да се измъкнеш. Натискът отзад е неотразим. Предните се изсипаха в студената мъгла. Потокът на вятъра подхвърля всекиго с краката нагоре. ТРЪГВАМЕ! А задните, увлечени от стадния инстинкт, тутакси излитат в черния снежен вихър. Рязко вдигнах ръка нагоре. Щракване. И излитам в студения мрак, където порядъчни хора не летят. Тук има само дяволи и вещици, яхнали метли, и един Витя Суворов с неговия парашут.

На свръхмалка височина всичко става едновременно: главата надолу, жестокият студ те шиба с многожилен камшик по муцуната, краката нагоре, страшно дръпване зад врата, краката надолу, вятърът в пазвата ти, под кожената жилетка, удар по краката, пак твърдите парашутни въжета — по мутрата, а в ръкавиците и в ръкавите до лактите е стигнал топъл сняг и започва да се топи. Ама че гадост…

Заровихме парашутите в снега, посипахме с някаква гадория наоколо. Това е срещу кучетата. Сега цялата местна милиция, КГБ, частите на МВР — всички тренират. Всичките те са хвърлени сега срещу нашите нещастни групи. А на нас, смятай, ръцете ни са вързани.}

Ако имаше война, щяхме да превземем няколко бронетранспортьора или коли и да се разхождаме из окръга Но сега война няма и ни е забранено да превземаме транспортни средства. Драконова заповед. С краченца, с краченца. По-далеч от кучетата.