Виктор Суворов - Аквариум

С вдървена от студа ръка се разписвам на копринените ленти на двата си парашута: „Старши лейтенант Суворов. Този парашут го сгънах сам“. И още веднъж: „… го сгънах сам“. Аз ще се претрепя, а виновникът ще бъде намерен. Това разбира се, ще бъда аз.

Сгрява ни приятната топлина в казармите. Следва късната вечеря. А вече след нея са последните приготовления. Всички вече са остригани нула номер. Всички отиват в банята, в сауната. Понапарете, момчета, костите си, няма да ви се случи скоро да срещнете по пътя си гореща вода. Късно след полунощ — спане за всички. Всеки трябва да се наспи в запас за много седмици напред, на всеки се дават по десет часа сън. Всички прозорци в казармите са с плътно спуснати пердета, за да не се събуди никой рано сутринта. Сънят на всеки трябва да бъде дълбок. За това си има малка тайна. Трябва да легнеш по гръб, да се изтегнеш, да отпуснеш всички мускули. А после трябва да затвориш очи и при спуснати клепачи да обърнеш зениците си нагоре. Това е нормалното положение на очите по време на сън. Заеме ли човек това положение, заспива бързо, леко и дълбоко. Ще ни събудят много късно. Това няма да бъде: „Рота, ставай! След 30 секунди да сте се строили!“ Не, няколко войници и сержанти, които този път няма да скачат, ще дойдат тихо до всеки и внимателно ще го събудят: „Ставай, Коля, време е!“ „Ставайте, другарю старши лейтенант, време е!“ Време е. Време е. Време е. Ставайте, момчета. | Време ни е.

Четиридесет и трета дивизионна група на 296-ти отделен разузнавателен батальон със Спецназ1 има в състава си 12 души. Аз, офицерът по информацията, съм тринадесетият в групата. Аз съм посредник, контрольор на действията на групата. На мен ми е най-лесно — не трябва да вземам решения. Моята задача е в най-неочакваните моменти да задавам въпроси ту на войниците, ту на командира на групата, ту на неговия заместник. Нося си лист със стотина въпроса. На много от тях засега не знам точните отговори. Работата ми е да задавам въпроси и да запиша отговорите. След това офицерите от трета група под ръководството на подполковник Кравцов ще изяснят кой е сгрешил и кой не.

Диверсионната група носи със себе си две радиостанции от типа Р-351М, апаратура за засекретяване, апаратура за свръхбързо предаване на сигналите.

1Батальон Спецназа-батальон специального назначения — батальон със специално назначение. (Бел. ред.)

През нощта ще бъде извършена масирана операция по заслепяване на радиолокационните станции на 8-ма гвардейска танкова армия, срещу която действаме сега. Едновременно ще бъде нанесен масов ракетен и авиационен удар върху командните й пунктове и струпвания на войски и по време на този удар ще бъдат спуснати с парашути първите двадесет и осем диверсионни групи от нашия батальон. Групите имат различни задачи и състав — от трима до четиридесет души. Начело на някои групи са сержанти, на други — офицери. През следващите нощи ще бъдат спускани с парашути все нови и нови групи: от три до осем групи на нощ. Спускането им се извършва в различни райони, по различни маршрути, от различни височини. Днес нас ще ни спуснат от свръхмалка височина. Свръхмалка означава сто метра. Всеки от нас има само по един парашут. Отварянето му не е свободно, а принудително. Втори парашут на свръхмалка височина е съвсем ненужен.

Виждали ли сте животински страх в очите на хората? Аз съм виждал. Това е, когато те спускат от свръхмалка височина с принудително отваряне на парашута. Поради полета премериха всеки от нас с всичко по него. И в самолета е в съответствие с теглото ти. Най-тежкият трябва да излезе първи, след него — малко по-лекият й така до най-лекия. Това се прави, за да не може по-тежките да налетят на куполите на парашутите на по-леките и да ги смачкат. Пръв ще тръгне един голям, скулест радист. Не му знам фамилията. В групата Прякорът му е Плешивият Тарзан. Едно голямо, мълчаливо човечище. В групата има и по-тежки, но той беше претеглен заедно с радиостанцията си и затова излезе най-тежък, та ще бъде и пръв. След него ще тръгне един радист с прякор Брат Евлампий. Трети според теглото си е Чингиз Хан — шифровачът на групата. Тази тримата ги очаква много сложен скок. Всеки от тях има със себе си контейнер, закачен на дълго петнадесет метрово въже. Всеки от тях скача, като притиска тежкия контейнер към гърдите си и след разтварянето на парашута го хвърля надолу. Контейнерът лети заедно с парашутиста, но петнадесет метра по-долу. Ще се удря пръв в земята и след това на парашутиста му поолеква и в последните части от секундата скоростта му малко намалява. Приземява се точно до контейнера. От скоростта и от вятъра парашутистът леко се поднася встрани, не пада почти никога върху контейнера си. От това обаче не му става по-леко. И скокът с контейнер е много рискована задача, особено на свръхмалка височина. Четвърти е заместник-командирът на групата, старши сержант Дроздов. В групата той е най-големият. Прякорът му е Китката. Гледам исполинската му ръка и разбирам, че по-добър прякор не би могъл да се измисли. Голям човек е. Огромен. Как е родила природата такова чудо! След Китката ще скача командирът на групата, лейтенант Елисеев. Също е огромен, макар и не толкова, колкото заместника си. Лейтенанта го наричат по името на групата му: 43–1. И той разбира се има някакъв прякор, но нима в присъствието на офицер някой ще се осмели да каже прякора на друг офицер?