Виктор Суворов - Аквариум

— Извинете другарю старши лейтенант — опитният диверсант придава виновно изражение на лицето си — не сме я видели.

Не му е много по сърце, че не съм новак в армията, знам ги тези Древни шегички и проявявам достатъчно бдителност. Привиква помощника си — едно съвсем младичко войниче — и пред мен му прави забележка за невниманието. И той, и аз разбираме, че войничето не е виновно, че учебната лъжица е пъхната от самия сержант. Сержантът тутакси му заповядва да изхвърли веднага учебната лъжица и подобна глупава шега никога повече да не се повтаря. Аз разбирам, че няма да бъде изхвърлена. Тя ще служи на още много поколения диверсанти. Но редът си е ред. Сержантът трябва да даде необходимите указания, а новобранецът трябва да бъде наказан. Сержантът взема бързо една друга лъжица и ми я подава. Номерът не минава,; но вижда, че разбирам армейския хумор, умея да го ценя и няма да наруша с крясъци старите традиции: в армията не е прието да се обиждаш на шегите и разиграванията. Той отново е сериозен и делови:

— Желая ви успех, другарю старши лейтенант.

— Благодаря, сержант.

Всеки в Съветската армия сам сгъва собствения си парашут. Това се отнася и за генералите: не знам дали Маргелов е скачал с парашут, след като стана армейски генерал, но когато беше генерал-полковник — скачаше. Това го знам точно. И естествено сам е сгъвал парашута си. А освен Маргелов, във въздушно-десантните войски има много генерали и всички скачат с парашути. А освен тях има десетки генерали във военното разузнаване и онези, които продължават да скачат, сами сгъват парашутите си. Това е умно. Ако се пребиеш, то ти, мъртвият, си носиш цялата отговорност. Живите не носят отговорност за теб.

Всички парашути се пазят на склад. Те са сгънати, запечатани, винаги са готови за използване. Върху коприната на всеки има разписка: „Редник Иванов. Този парашут го сгънах сам“.

Но ако ни вдигнат не по нощна тревога, ако ни използват по план, с пълен цикъл на подготовка, то всички парашути се разопаковат и се сгъват отново. И пак всеки ще се разпише отгоре: „Този парашут го сгънах сам“.

Сгъването се извършва в онези условия, в които ще се наложи да скачаш. А ще трябва да скачаш на студа и затова сгъването също е на студено. Шест часа.

Парашутите се сгъват от целия батальон. На един широк площад, заграден с висока ограда за предпазване от любопитните погледи на чужди войници.

Приготвихме парашутните маси. Парашутната маса всъщност не е маса. Това е просто парче дълъг брезент, който се разстила върху бетона и се закрепва със специални колчета. Сгъването става на два етапа. Първоначално двамата ще сгънем твоя парашут ти си старши, а аз ти помагам. После ще сгънем моя парашут — сменяваме си и ролите. След това ще сложим твоя запасен парашут и отново ти си старши, а после и моя — тогава аз ще съм старши. Някои от нас ще бъдат хвърлени не с два, а с един парашут. Но засега не е ясно кому ще се падне този жребий. И затова всеки подготвя и двата си парашута.

Започваме.

Първа операция: разтегнахме купола и парашутните въжета върху парашутната маса. Във всяка рота има офицер — заместник командир на ротата по парашутно-десантната служба — зам. по ПДС Той дава команда на цялата рота. И той проверява изпълнението й. Когато се убеди, че всички са я изпълнили правилно, дава втора команда: „Да се закрепи върхът на купола!“ И пак тръгва по редовете да проверява правилно ли се изпълнява. Всеки има зад гърба си голям опит по сгъването. Но хора сме, И грешим. Ако бъде открита грешка при някого, парашутът му незабавно се разопакова и той започва сгъването от самото начало. Първата операция. Правилно. Втората операция… Ротата търпеливо чака, докато онзи, който е сгрешил, изпълни всичко от самото начало и я настигне. Седемнадесета операция. А дърво и камък се пука от студ…

Заедно с батальона в сгъването на парашутите участват и офицерите от разузнавателния отдел на армията. Ние сме проверяващи. Значи и ние ще трябва да вървим цели седмици в снега заедно с диверсантите…

През зимата се стъмва рано. И завършваме напълно сгъването вече в студената мъгла на светлината на прожекторите. Ще се приберем в топлите казарми, а парашутите ни ще останат с мощен конвой на студа. Ако се внесат в помещение, на студената материя ще се кондензират невидими за окото капки влага. А утре отново ще ги изнесат на студа, капките ще се превърнат в микроскопични парченца лед, защипали здраво копринените нишки. Това е смърт. Проста работа. Нещо, разбираемо и за току-що постъпилите новобранци. Но понякога и това се случва и диверсантите загиват до един — целият взвод, цялата рота. Възможните при сгъването и съхранението грешки са стотици. Разплатата — винаги една и съща: смърт.