Виктор Суворов - Аквариум

Бельото е ленено, тънко. То трябва да бъде ново, но малко поносено и да е прано най-малко веднъж. Върху тънкото бельо се облича „мрежата“ — второто бельо, изработено от дебели меки въжета, дебели колкото пръст. Така, че между горните дрехи и тънкото бельо винаги остава един въздушен слой от около един сантиметър. Умна глава го е измислила. Ако е горещо, ако потта ти тече, ако цялото ти тяло е пламнало, подобна мрежа е спасение. Дрехите не прилепват към тялото и вентилацията под тях е много добра. Когато е студено, въздушният слой запазва топлината, сякаш че е пухен и в допълнение — никак не тежи. Мрежата има и още едно предназначение: комарите, продупчвайки дрехите, попадат на празно място, не стигат до тялото. Диверсантът е из гори, покрай блата. Лежи с часове под звънтящото бръмчене на комарите в парлива острица или огнена коприва. И само мрежата го спасява. А отгоре панталонът и куртката са зелени, от памучен плат. Шевовете навсякъде са тройни. Куртката и панталонът са меки, но здрави. На сгъвките, на лактите, на колената и на раменете платът е от три ката, за по-голяма здравина.

На главата на диверсанта има шлем. През зимата той е от кожа с косъма отвътре и копринена подплата, а през лятото — памучен, диверсантският шлем не трябва да пада от главата в никакъв случай, дори по време на десант. Не трябва да има и никакви катарами, ремъчета и издатини от външната страна, защото в момента на скачане се намира точно при парашута. На него не трябва да има нищо, което би могло да попречи на купола и на въжетата да се отворят правилно. Затова десантният шлем е изработен точно по формата на човешката глава и плътно покрива главата, шията и брадичката, като оставя открити очите, носа и устата. По време на силни студове, а също и за маскировка, очите, носът и устата се закриват от маската.

Диверсантът има още и куртка. Тя е дебела, задържа топлината, лека е и е непромокаема. С нея може и в блатото да лежиш — няма да се намокриш и на снега да спиш — няма да замръзнеш. Дължината й е до средата на бедрото: и да ходиш не ти пречи и ако ти се наложи денонощия да седиш на леда, за седалка да ти служи. Отдолу е широка. Това е много важно при бягане и бързо ходене — става вентилация. Но при нужда долната част може да бъде плътно пристегната така, че да закрива краката и да запазва топлината. По-рано диверсантите са имали и подобни панталони — дебели и топли. Но се е оказало неправилно. Когато се движиш денонощия без отдих, пречат. Нарушават цялата вентилация. Нашите мъдри прадеди никога не са обували кожени панталони с косъма отвътре. Вместо това са имали дълги до петите кожуси. И са били прави. В кожени панталони ще се свариш, а в дългата шуба — няма. Сега древният опит е взет под внимание и диверсантът има само куртка, но в случаи на необходимост към нея се прикачват дълги поли, които закриват тялото почти до петите: винаги е топло, но никога не е горещо. Тези поли лесно се откачат и се навиват на руло, без да заемат много място в багажа на диверсанта.

Куртката по-рано е можело да се обръща и от едната, и от другата страна. Едната е била зелена, другата — сивозелена, на петна. Но и това се оказало неправилно. Куртката отвътре трябва да бъде нежна като кожата на жена — тя трябва да гали тялото на диверсанта. А отвън трябва да е груба като кожата на носорог. Затова сега куртките не се обръщат. Те са нежни отвътре и груби отвън. А цветът им е светлосив — като на миналогодишната трева или на мръсен сняг. Цветът е избран много подходящо. Е, при остра нужда върху нея може да се облече лек, бял маскировъчен халат.

Цялата екипировка на диверсанта се намира в ДР — десантната раница. ДР, както и всичките дрехи и екипировката на диверсанта, е светлосива. Тя е малка, с правоъгълна форма. Направена е от плътна материя. За да не тегли рамената назад, е плоска, но широка и дълга. Изработена е така, че да може да се закрепи в най-различни положения на тялото. Може да се окачи отпред, може да се закрепи високо над гърба, може да се пусне надолу до задника и да се закрепи на кръста, за да освободи малко претърканите рамене.

Където и да отива диверсантът, има само една манерка вода — 810 грама. Освен това има и шишенце с малки кафяви обеззаразяващи таблетки. Такава таблетка може да се пусне във вода, замърсена с нефт, с дизентерийни бацили, със сапунена пяна. След една минута цялата мръсотия се утаява долу, а горният слой може да се прелее и да се изпие. Така получената чиста вода има отвратителен вкус и остра миризма на хлор. Но диверсантът я пие. Онзи, който знае какво означава истинска жажда, той би пил с най-голяма наслада и такава вода.