Виктор Суворов - Аквариум

Чичо Миша го сънувам понякога. Трудно ми е да кажа защо, но през нощите, когато добрият старец идва при мен на прашния пазар, аз плача на сън. В живота си рядко съм плакал, дори и като дете. А на сън — само когато го видя. Шепне ми чичо Миша на ухото мъдростта на живота, а аз запомням всичко и се радвам, че нищо не съм пропуснал. И всичко, казано от него, се старая да запазя в ума си, докато се събудя. Всичко е просто, истините му са известни. Но се събуждам и не помня нищо.

Събуди ме ярък светлинен лъч. Протегнах се и се усмихнах на мислите си. Дълго си припомнях какво ми шепнеше на ухото чичо Миша. Не, нищо не помня. А беше нещо важно, което в никакъв случай не трябваше да забравям. От хилядите правила остана само едно малко парченце: трябва да се усмихваш на хората.

Обувките са главният елемент от екипировката на диверсанта. След парашута, разбира се.

Един як диверсант с белег на бузата ми даде от склада чифт обувки и аз ги разглеждам с интерес. Това не са точно обувки, но не са и ботуши. Нещо средно, хибрид, съчетаващ в себе си най-добрите качества и на обувките, и на ботушите. Във ведомостта са зачислени под наименованието „О се“ — Обувки за скачане. Така и ще ги наричаме.

Направени са от дебела и мека волска кожа и тежат много по-малко, отколкото изглеждат. На всяка обувка има по много ремъчета и катарами: две ремъчета около петата, едно широко около стъпалото, две — около коляното. Ремъчетата също са много меки. Всяка обувка е попила в себе си нашия хилядолетен опит. Нали прадедите ни са ходили така на поход: увивали са краката си с мека кожа и са я пристягали с ремъчета. Моите ботуши са направени точно така: мека кожа и ремъчета.

Но виж, такива подметки дедите ни не са познавали. Подметките са дебели, широки и меки. Меки естествено не означава, че не са здрави. Във всяка подметка има по три титанови пластинки, поставени една върху друга — хем здраво, хем гъвкаво. Такива пластинки-люспи се използват и в бронираните жилетки — с куршум не можеш ги проби. Разбира се, че те са поставени в подметките не за зашита от куршуми. Тези титанови пластинки защитават стъпалата от шиповете и колчетата, които се срешат в изобилие на подстъпите към особено важните обекти. Ако се наложи, с тях може и през огън да се пробяга. Пластинките изпълняват и още една роля — те леко се подават извън подметките и служат като опора за прикрепване на ски.

Следите от подметките на обувките са като тези от подметките на войнишките обувки на нашите вероятни противници. В зависимост от районите, в които предстои да действаме, можем да оставим след себе си стандартната американска, френска, испанска или каквато и да е друга следа.

И все пак главната хитрост е другаде. Диверсионната обувка, по-точно обувката за скокове с парашут, има ток отпред, а подметката е отзад. Така, че когато диверсантът върви в една посока, следите му са обърнати в обратната. Естествено, токовете са направени по-тънки, а подметките — по-дебели, така че на крака да му е удобно и разместването — токът отпред, а подметката отзад — да не затруднява ходенето.

Опитен следотърсач, естествено, едва ли можеш излъга. Той знае добре, че при енергичното бързо ходене носът на обувката оставя по-дълбока вдлъбнатина, отколкото петата. Но много ли са хората, които се вглеждат в отпечатъците от войнишките обувки? Много ли от тях знаят, че носът на обувката оставя по-ясна следа? Мнозина ли ще обърнат внимание на това, че изведнъж се е появила следа, при която всичко е наопаки? Много ли могат да оценят правилно видяното? На кого може да му дойде наум идеята за ботуш, чийто ток е на носа на обувката, а подметката — на петата? Кой ще си помисли, че ако следите водят на изток, човекът ще е отишъл на запад?

Пък и ние не сме глупаци. Диверсантите са като вълците, те не се движат поединично. И като вълците ние вървим точно в следите на вървящия отпред. Хайде, опитай се да разбереш колко сме били в групата — трима или сто? А когато по една следа са преминали много обувки, то е почти невъзможно да се улови тънката разлика, че токовете ни са стъпквали земята повече, отколкото носовете.

За диверсионната обувка има само един тип чорапи: много дебели, от чиста вълна. И където и да се движим, в тайгата или знойната пустиня, чорапите ни ще бъдат винаги едни и съши: много дебели, вълнени, сиви на цвят. Тези чорапи и топлят добре, и предпазват краката от потта, и не ги претъркват, и самите те не се протриват. А диверсантът има само два чифта чорапи. Независимо дали отива за един ден или за месец. Два чифта. Оправяй се, както знаеш.