Виктор Суворов - Аквариум

Командирът на групата разтрива брадата си: това не е добър признак, мрачен е командирът. И заместникът му Китката е мрачен. Към свързочния възел на танковата група се движеха едновременна от различни посоки пет диверсионни групи. Заповедта беше проста: който успее да стигне до три през нощта до възела, той ще го атакува в 3,40. Които не успеят да го сторят в условното време, в бой не встъпват, заобикалят възела в голям кръг и се движат към следващата цел. Нашата 43-та група не стигна навреме. Затова е и мрачен командирът. Чуваме далечни взривове и стрелба на дълги серии. Удряха, значи, от упор. От нулева дистанция. Навреме са стигнали най-малко три групи. Но дори и само една да беше успяла, е премахнала часовоите и се е появила във свързочния възел в края на студената неприятна нощ… О, една група може да направи много нещо на един свързочен възел, разположен уютно в топлите контейнери, на затлъстелите очилати свързочници, на разпуснатите телефонистки, затънали в ревност и блудство. Жал му е на командира, че войниците му не успяха да стигнат до такава примамлива цел. Командирът знае точно, че групата на лейтенант Злия е стигнала тъкмо навреме. Сигурно и старши сержант Акл е успял да заведе навреме юнаците си. Акл значи акула. Старши сержантът има остри, здрави зъби, но неравни, сякаш в два реда са. За това и са го кръстили акула. А може и да не е само за това. Командирът скърца със зъби. Ясно е, че днес няма да разреши на групата да се отпусне. Дръжте се, търбуси!

Спим. Единадесетият ден след началото на десанта е. Денем е невъзможно да вдигнем глави: хеликоптерите кръжат. По всички пътища има кордони. В края на всяка гора — засада. Появиха се много лъжливи обекти: ракетни батареи, свързочни възли, командни пунктове. Диверсионните групи ги забелязват, но попадат в капан. Батальонът вече е загубил десетки от диверсионните си групи. Не знаем колко. Всяка нощ от небето ни спускат с парашути пратки: боеприпаси, взрив, храна, понякога и спирт. Подобно внимание означава само едно: останали сме малко. През тези дни групата ни намери линия за радиорелейна връзка, неизвестна от по-рано на нашето командване. Като се ориентираше по приемните и предавателните антени, групата ни откри мощен свързочен възел и тилов команден пункт. Тогава на петия ден на операцията тя излезе за пръв път в ефира, съобщавайки за откритието си. Получи благодарност лично от командващия 13-та армия и заповед да напусне този район. Сигурно го бяха обработили с ракети или авиация. На седмия ден групата ни се обедини с четири други, като образува диверсионен отряд под командването на капитан с прякор Четвъртият Излишен. Отрядът в пълен състав атакува един аеродрум направо през деня, точно по време на излитането на изтребителен авиополк. Отрядът се измъкна без загуби от преследването и се разпадна на малки групи. Нашата 43-а временно не съществуваше, превърната в две — 431-ва и 432-а. Сега те отново се обединиха. Но нямаме възможност да работим активно: хеликоптери из небето, кордони по пътищата, засади в горите, капани край обектите. И все пак си гледаме работата: 8-ма гвардейска танкова армия е почти напълно парализирана и вместо да воюва, ни изравя по тиловете си.

Денят гасне. Никой не ни закача през деня. Починахме си. Засега групата ни не е открита, тъй като командирът е хитър като змей. Оказва се, че тъкмо така му и викат. Той откри един вражески склад с боеприпаси и край него и прекарваме денем. Тук ни е и базата — цялата тежка екипировка е отрупана там. А нощем част от групата излиза без багаж надалеч от базата и там извършва дръзки нападения, после се завръща. Всички групи, които се криеха из непроходимите гори, са вече отдавна унищожени. А ние засега не сме. На противниците ни им е трудно да повярват и да разберат, че нашата база е скрита точно под носа им и затова хеликоптерите не ни досаждат. А със засадите и кордоните трябва просто да бъдем внимателни.

— Готови ли сте, търбуси?

Групата е готова. Ските са подбрани, ремъците — проверени.

— Да поскачаме.

Преди тръгване трябва да поскачаш, за да се убедиш, дали нещо не трака или не звънти.

— Време е. Тръгваме.

— Слушай, Шопен, представи си, че сме на истинска война. Заместник-командирът е убит, а на командира му е прострелян кракът. Да го мъкнеш със себе си, всички ще погубиш, да го изоставиш — също е смърт за групата. Враговете черния дроб на командира ще измъкнат, но ще го накарат да проговори. При нас, в Спецназ, евакуиране няма. Представи си, Шопен, че ти си поел ръководството на групата, какво ще правиш с ранения командир?