Виктор Суворов - Аквариум

Щопен изважда от едно малко джобче на ръкава на куртката си една шприц-тубичка за еднократно действие. Това е „блажената смърт“.

— Правилно, Шопен, правилно. На война имаме един единствен начин да оживеем: като сами убием своите ранени — поставям още един плюс в контролната тетрадка.

Седемнадесетият ден след спускането ни с парашути е. Активно действат само пет-шест диверсионни групи и нашата е една от тях. Групата на Акулата, както и групата на Злия са хванати отдавна. Командирът на 43-та знае това с помощта на някакъв особен нюх. И Злият, и Акулата са му приятели и съперници. Сигурно лейтенант Змей мисли сега за тях и леко се усмихва сам на себе си.

— Готови ли сте? Скачаме. Време е. Тръгваме, момчета.

Вече не нарича войниците си „търбуси“.

Вървя по червения килим. Не съм бил тук двадесет и три дена. Отвикнал съм от тишината, от килимите, от топлината. Изобщо човек подивява бързо и се връща в животинско състояние свободно, без затруднения.

В коридорите на щаба е спокойно и уютно. Тук хората са чисти, сити и лицата — избръснати. Няма го тук простуденото командирско хриптене и нетърпеливото скимтене на кучетата, които всеки момент ще бъдат освободени от каишките си.

Нашата 43 диверсионна група беше хваната измежду последните. Заградиха ни, натикаха ни в един овраг. Всичко като в истинска война. И кучетата бяха истински. А те, четирикраките приятели на човека, съвсем не схващат разликата: истинско преследване ли е или е учебно… Пука им.

Слабият гъвкав войник Камшикът успя да се измъкне и от това премеждие. Него пръв го бяха отделили от групата и го бяха погнали към реката, по която вече имаше ледоход. Но той хвърли куртката си, хвърли автомата си и заплува между ледените парчета. Не изпратиха хеликоптер за сам човек, а кучетата не влязоха във водата, да не са луди. След четири дни той се върна в казармата на батальона крайно изтощен, с тъмносин милиционерски шинел. Откраднал го.

По този повод на Камшика беше дадено сержантско звание и двуседмичен отпуск. Изобщо в батальона има доста такива момчета. Един след друг се връщат — със счупени ски, с разкъсани куртки, а понякога и с кървави рани.

Нашата група беше заловена в един дълбок овраг, като ни бяха отрязани всички пътища. Закараха ни в казармите на полка на МВР. Посрещнаха ни като стари приятели. Надарихме се в банята, нахраниха ни, дадоха ни едно денонощие да се наспим. Предварително беше освободена една казарма за хванатите групи и санитарната част на полка работеше само за нас.

В банята войниците от МВР ни гледат с уважение и страх: скелети.

— Тежка ви е службата, братлета.

Спор няма. Тежка е. Само че всяка година в Спецназ за година и половина се брои. Прослужиш ли десет години — ще ти запишат петнадесет. Съответно на това плащат и по заплата и половина, и за скоковете плащат, както и за всеки ден, прекаран в поход дават специални добавки. Колкото до сланината — пак ще си я натрупаме. Не напразно ни наричат търбуси. Наспах се. Отпочинах. И ето, отново крача по червения килим. Щабът ме посреща със шеги:

— Витя, я разкажи как смъкваш тия килограми?

— Хей, разузнаване, откъде се връщаш толкова почернял? Лицето ми е опърлено от студа, вятъра и безжалостното зимно слънце. Устните ми са черни, нацепени. Носът се бели.

— Витя, хайде в неделя на ски!

Това е жестока шега. Такива шеги понасям трудно. И изобщо след Спецназа най-много от всичко на света мразя хората, които доброволно си слагат ските, просто защото няма какво друго да правят.

Тръгнал съм при началника на разузнаването.

— Разрешете да вляза? Другарю подполковник! Извинете…

На новичките пагони на Кравцов има не по две, а по три звезди.

— Другарю полковник, старши лейтенант Суворов се върна от изпълнение на учебно-бойна задача!

— Здравей.

— Здраве желая, другарю полковник! Поздравявам ви.

— Благодаря. Сядай — той гледа опънатите ми скули. — Я, как с се одрал. Наспа ли се?

— Да.

— Има много работа. Светът се промени по време на твоето отсъствие. Постарай се да влезеш в крак в най-къс срок. Всичко ли забрави по време на похода? |

— Стараех се да си повтарям наум всичко, което зная…

— Да те проверя ли?

— Да.

— Шпангдалем,

— Шпангдалем — авиобаза на ВВС на САЩ в Западна Германия. На 25 километра северно от град Трир. Там се базира постоянно 52-ро тактическо избирателно крило. Седемдесет и два изтребителя „Р-4“. Пистата за излитане е една. Дължината й е 3050 метра. Ширината — 45 метра. В състава на крилото влизат…