Виктор Суворов - Аквариум

— Дори и плик нямате — възмущава се.

— За съжаление…

Слага пред мен топче хартия, пликове, писалка. Отмествам хартията настрани, изваждам от джоба си пачка визитни картички с наименованията и адресите на кафенета и ресторанти. Всеки шпионин винаги има в запас двадесетина такива визитки. 3а да не обясняваш на някой нов приятел мястото на срещата, по-просто е да му дадеш

визитката: каня ви тук.

Бързо преглеждам всичките. Избирам една. И няколко секунди мисля какво все пак да напиша. После вземам писалката и изписвам три букви: GRU. Поставям визитката в плика. Залепвам го. Адресирам го: „За правителството на Нейно Величество“. На плика слагам личния си печат „173-В-41“.

— Това ли е всичко?

— Всичко. Довиждане.

Отново съм в гората. Ето я колата ми. Пришпорвам я все по-надалеч и надалеч. Сега срещата с местната полиция също може да бъде опасна. Съветското посолство би могло да съобщи в полицията, че един от съветските дипломати е полудял и се разкарва из страната. Могат да съобщят в Интерпол, че съм откраднал милион и съм избягал. Могат да протестират пред правителството и да кажат, че австрийските власти са ме задържали със сила и че трябва да бъда върнат веднага, иначе… Те умеят да правят гръмки заявления. Сега ми е нужна телефонна връзка с британското посолство. Трябва да обясня ситуацията, преди някой селски полицейски пост да ме е спрял и да е извикал съветския консул. Тогава ще бъде късно да обяснявам каквото и да е. Тогава след първата ми среща с консула изведнъж устата ми ще се напълни със слюнка, ще започна да се смея или да плача и за мен ще изпратят специален самолет. Докато слюнката ми още не е потекла, ще се опитвам… Имам предвид няколко телефона на по-скришно място.

— Ало, британското посолство, изпратих едно послание… Знам, че няма да ме свържете с посланика, но ми е нужен някой отговорен… Не ме интересува името му, сами решете… Аз изпратих послание…

Най-после намериха някого.

— Слушам… кой говори?

— Аз изпратих послание. Онзи, по когото го изпратих, знае името ми…

— Истина ли е?

— Да. Попитайте го.

Телефонната слушалка известно време мълчи. След това оживява:

— Вие страната си ли представлявате?

— Не. Аз представлявам само себе си. Слушалката отново мълчи.

— Какво точно искате?

— Искам веднага да отворите пакета и да предадете посланието на британското правителство.

Телефонната слушалка мълчи. В нея се чува някакво сумтене.

— Не мога да отворя плика, тъй като не е адресиран до мен, а до правителството…

— Моля ви, отворете пакета. Аз съм го подписал. Така съм го подписал, че съдържанието му да не стане известно на много хора. Но на вас ви давам право да го отворите…

Някъде далеч в телефонните дълбини се чува някакъв шепот.

— Това е много странно послание. Тук има някакъв ресторант…

— Не е това… Вижте обратната страна…

— Но и тук посланието е странно. Тук има само някакви букви.

— Точно тях и предайте…

— Вие сте луд. Послание от три букви не може да бъде важно.

— Това ще реши правителството на Нейно Величество: важно ли е посланието или не…

Слушалката мълчи. Чува се нещо като леко пукане или свистене. После оживява:

— Намерих компромис. Няма да изпращам радиосъобщение, а ще изпратя вашето съобщение по дипломатическата поща! — в гласа му звучи радостта на ученик, решил трудна задача.

— Дявол да ви вземе с вашите британски компромиси. Съобщението може да е важно или не — не го решавам аз това, но е спешно. След един час, а може би и по-рано, ще бъде твърде късно. И знайте, че съм упорит и започнал ли съм нещо, няма да го изоставя. Ще ви позвъня пак. След петнадесет минути. Моля, покажете посланието ми на посланика.

— Посланикът днес го няма.

— Тогава го покажете на когото и да е. На секретарката си например. Може би тя чете вестници. Може тя да ви подскаже някакво решение…

Трясвам слушалката.

Сменям мястото си. Заобикалям селото. Заобикалям хората. В мен кънти със отвратителен ритъм страшната песен „Лов на вълци“. Съвсем наскоро се чувствах като притиснат в ъгъла звяр, но силите ми се върнаха. Впил съм се с мъртва хватка в кормилото, както летец-смъртник в лоста за управление на своя самолет. Жив няма да ме хванат. Ех, ще претрепя всеки, който застане на пътя ми. А в краен случай имам една огромна отвертка в запас. Ох, ще я набия до дръжката в нечие гърло. Продавам си живота. Идвай, нападай! Но ще го отстъпя на висока цена!