Виктор Суворов: Аквариум

Студено е в гората, пронизващо. Не съм свикнал дълго да мисля. И философията не е моята област. Но на един въпрос трябва сам да си отговаря: аз бягам, защото ненавиждам системата или защото системата ме е настъпила по опашката? Отговорът на този въпрос ми е съвсем ясен: ненавиждам системата отдавна, винаги съм бил против нея, готов съм бил да рискувам главата си, за да сменя съществуващата система с каквото и да е, дори с военна диктатура. Но. Ако системата не ме беше настъпила по опашката, нямаше да избягам. Щях да продължавам вярно да й служа и бих постигнал големи резултати. Не знам дали бих започнал по-късно да протестирам или не, но в дадения момент аз просто спасявам кожата си.

Отговорът на главния въпрос се получи ясен и неутешителен за мен. Трябваше, Витя, по-рано да започнеш! Трябваше да избягаш при първата възможност! А още по-добре — да се срещнеш със западното разузнаване и да му предаваш материали за Аквариума, както направиха Пенковски, Константинов, Филатов. Лошо се получи, Витя. Може ли да се поправи ситуацията? Не, Късно е. А може и да не е късно. Ако успея да се отърва от Аквариума, ще живея тихо, няма да скачам или пък мога… Какво мога?

Седя няколко минути неподвижно, а след това сам формулирам извода за себе си: аз съм предател и изменник. Заслужавам най-тежко наказание затова, че самоволно напускам системата. Заслужавам същото най-тежко наказание и затова, че не се борих срещу нея. Сега спасявам кожата си, но ако успея да се измъкна от премеждието, ще започна борба срещу нея с риск за спасената си кожа. Успея ли да избягам, няма да си мълча. Ще работя упорито. По много часове на ден. Ако не успея да направя нещо сериозно, поне няколко книги ще напиша. Ще пиша по 15 часа на ден. По една книга годишно. Но това е нещо второстепенно. Освен по този начин ще се опитам да им нанеса наистина сериозна загуба. Знам как. Те са ме научили как. Ще бъда смел. Ще рискувам. И не държа чак толкова на кожата си.

Остава последният въпрос: къде да бягам? Въпросът е лесен: във Великобритания. Великобритания веднъж изгони 105 съветски дипломати. Резидентурите на КГБ и ГРУ в пълен състав. Никой освен нея не се реши на такова нещо. Щом като могат да защитят своите интереси, може би ще успеят да защитят и моите. 105! Статистиката е в полза на Великобритания.

Сега трябва да реша как да се свържа с правителството на Великобритания. Пътят е един — чрез представителите на това правителство. Колкото по-малко са бюрократичните стъпала, толкова по-бързо ще бъде взето решение. Но при посланика няма да ме пуснат. И така, отивам при който и да е високопоставен английски дипломат. Край британското, американското и френското посолства със сигурност ме чакат момчетата от Аквариума. Значи трябва да отида в частен дом. Лукавият естествено и това е предвидил, но няма да може да контролира подходите към къщите на всички западни дипломати от висок ранг. Освен това аз ще отида пеша, като скрия колата си в гората.

Къщата на английския дипломат е голяма, бяла, с колони. Пътечките са посипани с дребни камъчета. Градината е разкошна. Аз съм брадясал. Облечен съм с черна кожена куртка. Без кола съм. Никак не приличам на дипломат. А всъщност вече не съм и дипломат. Повече не представлявам страната си. Обратното, страната ми сега ме търси под дърво и камък.

В къщата на английския дипломат нищо не е така, както в обикновените къщи. Тя няма звънец. Вместо звънец на вратата има една блестяща бронзова лисича муцунка. С тази муцунка трябва да се почука на вратата. Много важно е за мен да се появи самият стопанин, а не някой от прислугата. Върви ми. Днес е събота, той не е на работа и прислугата също не е в къщи.

— Здравейте.

— Здравейте.

Протягам дипломатическия си паспорт. Той го попрелисти и ми го върна. Заповядайте.

— Имам послание към правителството на Нейно Величество.

— В посолството, моля.

— Не мога в посолството. Предавам това писмо на вас.

— Аз не го приемам — той стана и отвори вратата пред мен. — Аз не съм шпионин и моля да не ме въвличате в тези шпионски номера.

— Това не е шпионаж… нещо повече е. Това писмо е за правителството на Нейно Величество. Вие можете да го приемете или не, но сега ще позвъня в британското посолство и ще кажа, че писмото за правителството се намира у Вас… Ще го оставя тук, а вие правете с него каквото искате,

Той ме гледа с поглед, който не предвещава нищо добро за мен.

— Дайте писмото си.

— Дайте ми, ако обичате, един плик.