Виктор Суворов - Аквариум

И трябва да се разбере командването на ГРУ. Губи ли човек самоконтрол след някакво дребно произшествие, означава, че и в бъдеще може да го загуби. В най-отговорния момент. А може и по-рано да е губил самоконтрол? Може вражески организации да са се възползвали от това?

Ще ме заловят днес през нощта. И ако бях на мястото на Навигатора, щях да постъпя точно така: първо, незабавно след случилото се щях да дам заповед за следене и второ, след като се убедя, че нещо не е наред — щях да заповядам евакуация.

Аз не карам към посолството. Посолството — това са белезниците и инжекцията. Отивам си в къщи. Трябва да се подготвя за неизбежното. И да посрещна с достойнство удара на съдбата.

Заключил съм отвътре вратата на квартирата си, а прозорецът леко съм открехнал. Ако не ми стигне мъжеството да ги срещна лице в лице, ще скоча през прозореца. Под мен има седем етажа. Напълно достатъчно. Пътят през прозореца е лекият път, но го обмислям и него. Това е път за малодушните. За онези, които се страхуват от конвейра. Ако в последния момент се изплаша, ще се възползвам. Наскоро един горд варяг от ГРУ избягна конвейра именно по този път — точно в центъра на Париж се хвърли през прозореца върху камъните. Друг варяг от ГРУ от Лондон работеше за едно много важно осигуряване в Швейцария. Сгреши. Не поиска да отиде на конвейра. Преряза си вените. Но хрътката майор Анатолий Филатов не се изплаши от конвейра. И аз няма да се уплаша.

А изобщо знае ли човек! Лесно е да се заричам сега. И все пак няма да тръгна към прозореца. Ставам и решително го затварям. Това не е за мен. Няма да отида на конвейра и през прозореца няма да скоча. Когато почукат, ще отворя вратата и ще впия зъби в нечие гърло.

Погледнах часовника. Изстинах. Вече минава полунощ! Познавам тактиката на Аквариума. Евакуацията обикновено започва в 4,00 часа. Аквариумът нанася ударите си на разсъмване. Най-сънливото време. Могат, разбира се, и по-рано да започнат и затова подреждането на хората трябва още по-рано да стане. Така, че сигурно вече съм закъснял. Напълно възможно е двамина вече да чакат определения час на стълбищната площадка на горния етаж. Още една двойка някъде край входа. Някой, разбира се, ще е в гаража. Основната група чака някъде наблизо.

Сега имам само една възможност — да изляза внимателно от квартирата си, да сляза два-три етажа по-надолу и чак оттам да извикам асансьора, а с него — право в подземния гараж, оттам пък да изляза не през изходната, а през входната врата, ако, разбира се, успея да я отворя отвътре…

Отключих безшумно.

Тихо натискам дръжката на бравата, главното е да не скръцне. Въздишам дълбоко и дръпвам вратата към себе си. Ивицата светлина от коридора става все по-широка на пода на моята стая. Като затаих дъх, дръпнах я по-силно и тя заскърца тихо, тъжно и продължително.

Колата съм оставил доста далеч от къщата. Тя е в сянката, сред струпаните на един голям паркинг коли. Но къщата си виждам ясно. Засега наоколо не се случва нищо подозрително. Всичко спи. Всички спят.

Изведнъж в 3,40 всички прозорци на моя апартамент светнаха. Да, точно това предвиждах.

В гората съм. Студено сиво разсъмване. Кълба от мъгла. Ледена роса. Още наникъде не съм побягнал. Тук съм, само за да помисля. Не обичам, когато мислите ми се прекъсват от внезапно настойчиво чукане или позвъняване на вратата.

Преди всичко ми предстои изборът: да се върна, да се предам, доброволно да отида на конвейра или… В последния момент, когато останат насаме със системата, милиони хора са си задавали такъв въпрос. Никак не ме интересува какво ще си помислят другите за мен сега или по-късно. Чуждите все едно ще ме осъдят, както са осъдили милиони мои предшественици. И наистина, ако хората са отивали, без да протестират под комунистическата брадва — то сега ги осъждат: робски души, неспособни да протестират, там ви е мястото. Но ако не са отивали на доброволна смърт, е трябвало или да бягат, или да се бият. И тях са ги осъждали: изменници, предатели, помощници на врага! Ако се предам доброволно — аз съм глупак, слуга и роб. Ако не се предам — ще съм предател.

Смятайте ме, братлета, за предател, за слуга не ме смятайте. Но и за много голям престъпник не ме бройте. Цялото обкръжение на Ленин се оказаха изменници, предатели и шпиони на чужди разузнавания, включително Троцки, Зиновиев, Каменее, Риков, Бухарин и така нататък. Кой е тогава Ленин? Ленин е главатар на шайка изменници, шпиони и терористи. Как да бъдат наречени всички онези, които вярно са служили на Ленин? Които сега се прекланят пред него? Със Сталин става съвсем същото. И той беше заобиколен от врагове, шпиони, развратници, антипартийци. И самият той се оказа криминален престъпник. Как да бъдат наречени онези, които изпълняваха заповедите на този престъпник? Рано или късно всички наши лидери ще влязат в числото на предателите, волунтаристите, мошениците, бърборковците и развратниците. Да се избяга от тях е престъпление, естествено. А да останеш и да изпълняваш заповедите им?