Виктор Суворов - Аквариум

А и той е човек. Добър, по-добър от мен. Сто пъти по-добър.

Какво става с мен? Какви са тези промени? Какви са тези мятания? Чувствам се по-добре. Сигурно е от бирата. А може би от широката мазолеста лапа, която ме потупа по рамото и ме задържа на края на пропастта. Но какво все пак ми беше станало? Защо беше помръкнал за мен белият свят? Може да е онова, което слабите хора наричат угризения на съвестта? Не, разбира се. Нямам съвест, тя не ме мъчи. И защо да ме мъчи? Откъде накъде? Аз ли предадох Младши лидера? Добър човек е. Но ако не аз него, той мен щеше да ме прати на конвейра. Работата ни е такава. Като издадох Младши лидера, аз ГРУ предпазих от някои случайности. За такива неща в Централния комитет Кир казва „благодаря“. Ще откарат Младши лидера, нов ще пратят. Струва ли си да се разстройвам от това? Ако всеки даваше воля на чувствата си, системата отдавна да е рухнала. А тя си стои и става все по-здрава. И е силна, точно защото в мига се освобождава от всеки, който се отпусне. От всеки, който дава израз на чувствата си.

Аз самият отпуснах ли се? Без съмнение. А видял ли ме е някой? Възможно е. Можеше ли да се забележат отстрани моите преживявана? Естествено. Ако позата е на нещастник, ако ръцете са увиснали безсилно, ако погледът е угаснал, всичко това можеше да бъде забелязано. Ако австриецът разбра, че ми е зле, то техният разузнавач, който би могъл да ме следи, би го разбрал още по-бързо. След евакуацията на Младши лидера Навигаторът като нищо би могъл да назначи следене: как се държи Четиридесет и първи? Да не се е отпуснал?

Нещо се беше случило с мен и за няколко часа бях изгубил самоконтрол. Ако Навигаторът научи, през нощта ме очаква евакуация. Поредният самолет ще долети едва след три дни. Тази дни ще ги прекарам на тъмно във фотолабораторията. Но днес през нощта непременно ще ме замъкнат в онази тъмница. Дори при обикновения самолет, ако уредите му за управление някога изключват, не се допуска до полети. Та камо ли разузнавач. Разузнавач, който губи самоконтрол, е опасен. Махат го незабавно.

От пивницата крача бавно към колата си. Ако искаш да откриеш следенето — повече равнодушие. Гледай често в краката си. Успокой следящите те. Тогава именно ще ги видиш. Защо, успокоили се, те правят грешки. Вече много години съм като летец-изтребител, все в задното стъкло на хората гледам. По-често назад гледам, отколкото напред. Професията ми е такава. Но не и сега. Сега давам възможност на онзи, който е може би ме следи, да се успокои и да намали бдителността. Колата ми се движи гладко. Никакви фокуси. Никакви опити да се скрия в пресечките.

Покрай брега на Дунав, през моста и пак покрай брега. Бавно, не давам рязко газ, не се старая да отбия някъде край железопътна линия. (Добре е да правиш проверки край железопътна линия.) Заобикалям центъра на града. Движа се по широките улици сред потока ,от коли. Добре е за онези, които следят. И съвсем лошо за онзи, когото следят. От Шведенплатц се движа по посока на Аспернплатц. Но ето, че рязко завивам наляво в първата пресечка към Главната поща и отново завивам рязко надясно. Тук ще ме спре един светофар. Това го знам. А дали знае за светофара онзи, който ме следи?

Ако някой ме следи, той трябва да изскочи след мен или да ме загуби. А да заобиколи тук по успоредни улици е невъзможно. Тук всичко познавам. Всички тротоари тук съм изходил.

Под светофара съм. Сам. Уличката е тясна и криволичеща. Е, хайде, някой ще изскочи ли откъм завоя? Още секунда и ще светне зелено. Откъм завоя излиза сив, очукан форд. Спирачките скърцат — още е зелен шофьорът. Не е знаел, че има светофар зад ъгъла. Не е мислел, че мога да стоя под светофара и да го чакам. Аз вече плавно потеглям. Зелена светлина. Уцелвам с един поглед очилатото му лице — в огледалото за обратно гледане. Да, братле. Познавам очилатата ти мутра. Номерът на колата ти не е дипломатически. Но ти си съветски дипломат. Видях те в делегацията по съкращаване на въоръженията в Европа. Не мислех, че си от нашата глутница. Мислех си, че си чист. Но защо един чист дипломат в работно време ще се разкарва из града? Защо ще излита от завоя с бясна скорост — нали ще го глобят!

Сега не бързам. Умил съм лицето си с равнодушие. Не забелязвам нищо, не реагирам на нищо. фордът повече не се появява. А може и да се е появявал, но аз не се опитвам пак да го откривам. Достатъчен ми е и един път. Ясно ми е, че ме следят. Капка съмнение няма в това.

Шофьорът на форда сега сигурно се измъчва: видял ли съм го или не, познал ли съм го или не? Той, естествено, се успокоява, че съм разсеян, че съвсем не гледам назад, че не бих могъл да го забележа. Интересно, колко коли Лукавият е пуснал да ме следят? Ясно, че не е само една. Ако само една кола участваше в следенето, то в колата щяха да седят поне двама души. Щом в колата има само един човек, значи колите са няколко. Това е ясно на всеки. Следенето може да завърши само с евакуация.