Виктор Суворов - Аквариум

Ето го, на дланта ми. Един малък хромиран правоъгълник с бутони и прозорчета. С „Минокс“ вече половин век работят всички разузнавания. С „Минокс“ работеше Филби срещу британското разузнаване в полза на съветското разузнаване. С „Минокс“ работеше полковник Пенковски срещу съветското разузнаване в полза на британското разузнаване. Ето го, на дланта ми е. Малък прецизен „Минокс“. Присъединявам телеобектива и се опитвам да фотографирам. Само се прицелвам. За такъв малък фотоапарат сто метра са голяма дистанция. Ако ти трепне ръката, всичко ще се размаже. „Минокс“ не е измислен за такива цели. „Миноксът“ е да се снимат подредени на маса документи.

Времето напредва мързеливо, точи се едва-едва край мен. Запушалката на термоса, която ми служи за чашка, дими с тънка струйка — както Везувий над Неапол. Една дебела жена излиза от къщи и върви по улицата. Нищо интересно. Премина пощаджия с велосипед. Пак всичко замря. По улицата мина черен Мерцедес. На задната седалка, потънал във възглавничките, седи човек, облечен в бели чаршафи. Някой представител на бедна страна е тръгнал на съвещание да иска от богатите страни пари. И дипломати от богати страни също отиват на съвещанието. Но техните коли са по-скромни. Казват, че в бъдеще ще се увеличава пропастта между богатите и бедните страни, така специалистите казват, те по-добре знаят. По-голяма пропаст ще означава, че дипломатите на бедните страни ще се возят само на ролс-ройс, а дипломатите на богатите страни сигурно ще се качат за икономия на велосипеди.

Тъничката стрелка на малкия прецизен хронометър скучно прави кръг след кръг. Дебелата жена отново премина. Пак изшумяха колела на огромен черен автомобил със затъмнени стъкла: още някой пребеден е тръгнал за помощ. Отново изследвам улицата с бинокъла. Да не изпусна нещо, да запомня всички номера. Да запомня лицата. Не са много. Да запомня всяко движение. Всяка промяна. „Миноксът“ е в бойна готовност, като зенитна картечница в танк. Винаги е готова за бой. Всичко подозрително — на лентата. Кадрите в „Минокс“ са миниатюрни. Затова твърде много се побират в късата лента. А това какво е?

Какво?? Още не съм осъзнал всичко, просто съзнанието ми е изпълнено с нещо ужасно и непоправимо. На улицата спря красавец ситроен. Ще го позная сред хиляди други — това е ситроенът на Младши лидера. От колата излиза една жена, бързо се навежда към Младши лидера и го целува. Точно този момент фотографира беличкият ми прецизен „Минокс“. Жената се качва в спортен фиат и заминава. А Младши лидерът отдавна вече не е на улицата.

Седя във фотьойла. Хапя устни. Жената естествено не е съпругата на Младши лидера. Нея я познавам. Тази жена не е секретен агент. Навигаторът знае времето и мястото на всяка операция и сега сигурно е забранил каквито и да било операции в моя район. Значи ГРУ отново ме проверява. Завряха ме в тази глупава стая и ми разиграха комедията. Сега чакат ще доложа ли за простъпката на обожавания от мен човек или ще я скрия. Затова фотоапарат ми дадоха, за да разберат колебал ли съм се дори за миг или веднага съм го използвал. А още от снимката могат да видят дали са ми треперели ръцете или не.

Но аз ненапразно хапя устни. Има още една възможност. Тихата уличка по всички показатели е подходяща за тайни срещи. За това, че седя на шестия етаж зад плътните завеси, е известно на малцина. Може и да не го е знаел, ако не е бил лично привлечен към операцията. Младши лидерът и любовница. Американка ли е? Англичанка ли? Ясно, че е чужденка. На съветската жена в чужбина не й се полага лека кола. Още повече спортна. Защо й е спортна? Всички коли принадлежат на съветската държава и се използват само от онези, които пазят и умножават държавната мощ. Ако това не е комедия и не е проверка край на Младши лидера. Свършено е с него. Конвейр. Пълнен конвейр с много неприятен финал. Но всичко това може да е проверка. Как ли само не е проверяван всеки от нас?! Точно така и трябваше да действам. Бързо и решително. Празните ми очи гледат към празната улица. Никой не нарушава спокойствието й. Само някаква неприятна прегърбена фигура с вестник в ръката блее край витрината на магазина за обувки. Какво интересно можеш да видиш там, човече?

Отпускам се във фотьойла и гледам към тавана. И изведнъж скачам, събаряйки термоса. Хващам „Минокса“. Конвулсивно натискам бутона. Та това е ТОЙ! Това, мамка му, е ПРИЯТЕЛЯТ. Щрак, щрак. И още веднъж. Дявол да ги вземе всичките приятели заедно с генерал-полковника Мещеряков, заедно с Младши лидера и неговата ку… а. Времето изтече. Приятелят хвърля без желание вестника в боклукчийската урна и изчезва зад ъгъла.