Виктор Суворов - Аквариум

— Какво искаш?

— Трябва ли помощ?

— О, не. Иди, Виктор Андреевич, да гледащ филма.. Сами ще се справим.

— Довиждане, Николай Тарасович.

— Довиждане.

По коридора. По стълбите нагоре. Малката работна зала…

— Витя! — Младши лидерът бърза подире ми.

— Слушам ви.

— Витя, съвсем забравих. Ще изчакаш края на филма. Ще срещнеш съпругата му Валентина, ще й кажеш, че мъжът й заминава за изпълнение на спешна задача за два дена. Да не се вълнува. Ще й кажеш, че задачата е секретна. Ще подредиш така нещата, че тя да не заподозре нищо. И ще я закараш в къщи. А засега махни колата му от паркинга. Скрий я в подземния гараж, ето ключовете. Това е всичко. До утре.

— Довиждане, Николай Тарасович.

Валя Фомичева е особена жена. След такива се обръщат, гледат подире им. Тя е дребна, подстригана е като момче. Очите й огромни, чаровни. Усмивката е капризничка. В краищата на устните се таи нещо блудно. Но това е, само ако се вгледаш внимателно. В нея без съмнение има нещо дяволско. Но не можеш каза какво. Може би цялата й красота да е дяволска.. Ех, защо Володя, си си избрал такава жена? Красивата жена е чужда жена. Кой само от посолството не я заглежда? Всички я заглеждат. И в града същото. Особено южния тип мъже — французите и италианците — високи, яки с побеляваща коса. Тази стройна фигурка мира не им дава. Пътуваме в колата, спираме на кръстовищата, а упрекващи ме погледи ме пронизват: за какво ти е, мърльо, такава красива жена?

Не, тя съвсем не е моя; Откарвам я в в къщи, тъй като съпругът й вече е на конвейра, дава показания. От него още тук, във Виена, ще изтръгнат нужните признания. А след това ще попадне в Аквариума, в огромното стъклено здание на Хорошевско шосе.

Валя, жена му, засега не се досеща за това. Отишъл е за осигуряване през нощта! Това не я вълнува, свикнала е. Тя ми разказва за новите блестящи шлифери — цяла Виена сега ги носи. Шлиферите преливат в златист цвят и наистина са красиви. На нея много ще й отива такъв. Като Снежната кралица ще нарушава покоя ни със студения си надменен поглед. Колко власт има в свитите й тесни длани! Без съмнение тя командва всеки, когото срещне на пътя си.

Ако я стиснеш, ще я счупиш като кристална ваза. С такава жена може да се прекара само една нощ, а после човек трябва да я изостави и да си тръгне, дори и да е огорчена. В противен случай ще те зароби, подчини, превие, ще те постави на колене — познавам такива: в живота ми имаше точно такава жена. Също съвсем дребничка, и крехка. Подире й също се обръщаха. Аз сам си отидох от нея. Не изчаках да ме прогони, да ме излъже, да ме постави на колене.

Глупав си, капитане, че си тръгнал с такава. Знам със сигурност, че тя ти се е присмивала в лицето, а ти, ревнивецо, си я следил зад ъгъла. А после, подчинявайки се на моментен каприз, се е съгласила да стане твоя жена. Ти и сега на конвейра мислиш за нея. Един въпрос не ти дава мира: кой я кара сега в къщи. Успокой се, капитане, това съм аз, Витя Суворов. Тя не ми трябва, аз такива ги заобикалям. Пък и Виена не е за такива неща. Твърде строго се съдим един друг, твърде внимателно се следим един друг.

— Суворов, ти защо никога не ми се усмихваш?

— Нима само аз?

— Да. На мен всички ми се усмихват. Страхуваш ли се от мен?

— Не.

— Страхуваш се, Суворов. Но ще те накарам да се усмихнеш.

— Заплашваш ли ме?

— Обещавам ти.

Останалата част от пътя мълчим. Знам, че това не е провокация на ГРУ. Подобни жени говорят само по този начин. Пък и не може сега ГРУ да ме следи. Операциите на ГРУ са фини и изящни. Операциите на ГРУ се отличават от операциите на всички други разузнавания с простотата си.

ГРУ никога не преследва едновременно два заека. И затова ГРУ има такива успехи.

— Надявам се, Суворов, че няма да ме изоставиш край нас. Аз съм красива жена, на стълбището може да ме изнасилят — ти ще отговаряш.

— Във Виена това не се случва.

— Все едно, страх ме е сама.

В живота си тя не се страхува от нищо, познавам такива жени, зверове с поли.

Сами сме в асансьора, тя се смее:

— Ти сигурен ли си, че Володя няма да се върне през нощта?

— Той изпълнява задача.

— А не се ли страхуваш да ме оставяш сама през нощта, могат да ме откраднат.

Асансьорът спря плавно и аз отварям вратата му пред нея. Тя отключва квартирата.

— Ти какво ще правиш нощеска?

— Ще спя.

— И с кого спиш, Суворов?

— Сам.

— И аз съм сама — въздиша тя.

Престъпва през прага и изведнъж се обръща към мен. Очите и са изгарящи. Лицето й е на непорочно момиченце-отличничка. Това е най-коварната порода жени. Ненавиждам такива.