Виктор Суворов - Аквариум

И още нещо: в съветските посолства по целия свят през почивните дни работят специални магазини с невероятни цени — цялата съветска колония се струпва в магазина. А в неделя се изнасят и лекции в съветските посолства. Също всички се събират. Но не, защото обичат лекциите. На лекциите ги отмятат: бил, не бил. А инак никой никого не карат да ходи на лекции — негова си работа. Но ако изведнъж на някого му се стори, че Иван Никанорович примерно, проявява апатия и не се интересува особено от политиката, го чака евакуация. Ще му позвънят през нощта на вратата: баща ви е в безсъзнание, иска да се прости с вас. И ще сложат конвой за Иван Никанорович. Искаш или не искаш да се простиш с родителя си, но мястото ти е в самолета.

А и филми прожектират в неделя в съветските посолства. Нови и не много нови. Народът също се тълпи. Масовостта на посещението е признак за висока съзнателност, за неразривна връзка със социалистическата родина.

Много народ има през празничните дни в посолството. Няма къде колата да оставиш. Но аз я паркирах. За този случай имах специално запазено място.

Разхождаме се с Навигатора из парка. Паркът е огромен. Разговаряме. Поглеждаме отдалеч към вратата. Тук са и Пьотр Егорович Дунаец. вице-консулът, и Николай Тарасович Мороз, първият секретар — разхождат се. Нас уж не ни забелязват. Но те не се разхождат току-така. Подготвя се евакуация. Помощникът на съветския военен аташе във Виена, капитанът от ГРУ Владимир Дмитриевич Фомичев не е сигурен човек. Самолетът вече е извикан. В евакуацията участват много ограничен брой хора: Навигаторът — това е неговото решение, аз — защото съм участвал в проверката и знам за ненадеждността на Фомичев, полковниците Дунаец и Мороз — заместникът и първият заместник на резидента.

Ето сивият форд на Фомичев преплува плавно през вратата. Помощник-военният аташе пристигна на кино със съпругата си. Защо, Володя, не дотърча тази сутрин, изплезил език? Защо не донесе Библията със себе си? Защо я скри? Е, за какво ти е? Няма Бог, време е да го разбереш. Измислиците за Бога са гнусна антисъветска глупотевица. Раят не е след смъртта Раят трябва да бъде изграден на Земята. Ако мислиш, че раят ще настъпи след смъртта, се самоотстраняваш от активното строителство на рая на Земята. Това биха го простили на някои неграмотни бабички. На теб — не. Ще отидеш на конвейра. Ще успеят да изтръгнат истината от теб. Защо скри Библията? А може и изобщо да не си я крил? Може да си се страхувал от неприятности и затова си взел, че си я хвърлил в боклукчийската кофа, мислел си, че никой няма да разбере. А ние знаем всичко: за всичко, случило се с теб, си длъжен да докладваш. ГРУ няма да ти прости мълчанието.

Заместник-командирът бавно (разхожда се!) настъпва към вратата. В посолството може да се влезе само по един път, но и да се излезе може само през него. Този път за помощник-военния аташе вече е отрязан. На вратата има охрана. Тя не знае нищо. Охраната така и няма да разбере нищо, ако помощник-военният аташе не се опита да избяга. А ако се опита, капанът ще щракне точно под носа му. Командирът и Младши лидерът бавно тръгват към библиотеката. Те не бързат. Та те се разхождат. Там, край библиотеката, има запасен вход към бункера.

Ще почакам още малко тук.

Ето го Боря, трети шифровчик, който бърза към паркинга. Боря не е посветен в тази тайна. Задачата му е да се приближи, да поздрави и да каже: Владимир Дмитриевич, имате шифрограма.

Наблюдавам отдалеч.

Ето, Боря е до колата. Фомичев излиза. Не се вижда изразът на лицето му. Казва нещо на жена си. Леко я целува. Ето, тя тръгна сама към кинозалата. Ех, капитане, не знаеш какво те чака! Престъпник си ти. Не си доложил на командира, че буржоазният свят се опитва да те разврати, да те отклони от правия път. За това, капитане, теб, естествено, няма да те разстрелят, но ще те пратят в затвора — за опит да излъжеш резидента. А в затвора ще ти прибавят още няколко годинки. Там на такива като теб непременно им увеличават присъдата. Ако някога излезеш от затвора (при нас има специален затвор), жена ти едва ли ще пожелае да те срещне. Ще те изостави. Веднъж на един дипломатически прием видях съвсем отблизо лицето й. Сигурно ще те изостави.

Време е и за мен.

Стоманената врата. Коридорът. Стълбата надолу. Още една врата. Това е онази врата, върху която е усмихнатият череп. Отново надолу. В бункера. В забоя. Голямата работна зала. Коридорът. Малката работна зала. Още един коридор. Врати наляво и надясно. Той сега е в стаята на Младши лидера. Натискам звънеца. Лицето на Младши лидера се появява зад вратата. Прикрива се с вратата като с щит. Не можещ да разгледаш, какво има вътре в кабинета.