Виктор Суворов - Аквариум

Но Аквариумът проверява не само приятелите ни, но и нас самите. Проверява ни често, досадно, придирчиво. Срещу нас е измислен друг метод — провокацията. По време на учението и работата получих доста подобни нещица от Аквариума. Всички те се тревожат как ще реагирам. А аз винаги реагирах правилно: незабавно за всичко, което се случва с мен, с моите приятели, всичко и точно докладвам на командира си. Видял си в гората своя приятел — доложи на командира. С приятеля ти нищо не се е случило, значи той е бил на операция там, а може и е бил там, просто за да може командирът да ме провери: ще го видя ли, навреме ли ще съобщя. Непрекъснато се опитват да ме проверят, кой ми е по-близък — Аквариумът или приятелят ми. Разбира се, че е Аквариумът! Само се опитай да не доложиш! Ами ако това е само проверка? Ето го и краят на всичко, ето, че вече си на конвейра.

Впрочем напоследък, между другото, започнаха повече да ми се доверяват. Сега аз сам постоянно участвам в проверките. Ето и сега, в тъмната нощ, изоставил надалеч колата, шляпам из локвите в тъмнината. Краката ми са студени и мокри. Когато се върна в къщи, непременно ще вляза за час във ваната, ще се затопля.

В джоба ми има пакет, в който е една Библия. Книжчицата е съвсем мъничка, отпечатана е на много тънка хартия. Печатат ги най-различни религиозни дружества специално заради по-удобното им пренасяне в Съветския съюз. Ще пусна библията в една пощенска кутия. Тя е на Вовка Фомичев — капитан, помощник на военния аташе — тоест наше момче, от Аквариума, скоро пристигна. Досеща ли се или не, но сега Аквариумът му подхвърля серия гадории. Ето, затова съм тръгнал към дома му.

Той ще вземе утре сутринта библията от пощенската си кутия — постоянно ни ги подхвърлят най-различни религиозни общини и организации. Едва ли ще знае, че този път ние пускаме пакета в пощенската му кутия. Може би книжчицата ще го заинтересува, може и да се опита да я запази и да направи бизнес: в Съюза народът си е загубил ума по такива книжки, плаща сумати пари, не се скъпи. Утре е почивен ден, не трябва да се идва на работа. Ще му се полюбуваме: ще дойде ли на сутринта с доклад или ще изчака до понеделник, а може и изобщо да не доложи: ще я запази или тайно ще я изхвърли, за да си няма излишни неприятности. Но всеки от тези варианти, освен първия, освен незабавния доклад, за него означава край. Тоест конвейр.

Студено и мокро е. Вятърът гони листата по тротоара. А попадне ли някой лист в локвата — край. Свършено е. Повече няма да литне. Сега ще го подхване лопатата на боклукчията. Ще го помете.

Няма никой на улицата. Само аз — самотният шпионин на великата система. Сега проверявам моя събрат. Впрочем трудно е да се каже кой кого проверява. Вовка Фомичев ми е приятел. Вече два пъти сме излизали на съвместни операции. Той работи майсторски и уверено. Но, дявол го знае, пристигна неотдавна, може и със спецзадача да е. Може мен да ме проверяват сега с негова помощ? Затова значи той се натиска да ми стане приятел. Иска да събере опит. Може мен да ме проверяват отново? Ще пусна пакета в пощенската му кутия, а сам по приятелски ще се опитам да го предупредя, за да изтича на доклад. Това ще ми е и краят. Тук вече мен ще ме поставят на конвейра: приятелят значи ти е по-скъп от доблестното съветско военно разузнаване?

Къщата на Вовка Фомичев е голяма, красива, в нея живеят много дипломати от различни нации и страни. Къщата, естествено, се контролира от полицията, поне парадният вход. Може и да не е, но по-добре е да,се предполага, че се контролира и на базата на това предположение да изградя своите планове. Затова минавам не през парадния вход. Аз вървя из тъмните задни дворове покрай изпразнените кофи за боклук и — в подземния гараж. Имаме ключове от твърде много гаражи и входове на къщи, в които обикновено живеят дипломатите. Ще вляза без затруднение и във всеки виенски хотел. Имаме грамаден шкаф с ключове. Откъдето и да минат нашите събратя от Аквариума, отвсякъде копия от ключовете вадят. Главното е да се установи точен ред за отчета и съхраняването им, за да бъде открито навреме нужното ключе. Днес в джоба ми има три ключа. Ако потрябва, мога и в квартирата на Вовка да се намърдам. Откъде да знае, че преди три години там живя неговият неуспешен предшественик, който и направи за ГРУ копия от ключовете? За съжаление силите не му стигнаха за нещо по-героично и той беше позорно евакуиран и изгонен от Генералния щаб.

От кофата за боклук със сърцераздирателен вой се метнаха в различни посоки котки. Това е добър знак: значи тук наблизо няма други хора. Може да има скрита телевизионна камера? Светлина няма — икономисват. Защо им е в задния двор светлина? Но телевизионната камера може да работи и с инфрачервени лъчи. Затова балтонът ми е разкопчан така, че да се вижда иглата на вратовръзката. Тя е съвсем обикновена на вид, но е покрита със специална боя и ако в тъмното бъда облъчен с инфрачервени лъчи, ще светне. Защото е индикатор за инфрачервени лъчения. А като се завъртя около оста си, мога да определя и посоката на скритата камера. Ако ме следят, ще се изпикая покрай боклукчийските кофи и ще се затътря по-нататък. Но иглата ми не блести — няма наблюдение. Изваждам ключа и внимателно го мушвам в ключалката. Вратата се плъзга тихо настрана. Аз съм в един грамаден гараж със стотици леки капи.