Виктор Суворов - Аквариум

След това той изведнъж престава да се смее.

— Ти наистина ли си руснак?

— Наистина.

— Шпионин ли си?

— Шпионин съм.

— Дошъл си да вербуваш мен?

— Теб.

— Всичко ли знаеш за мен?

— Не всичко. Но някои неща.

Мълчи дълго.

— Нашата среща е снимана на филм и ти сега ще ме шантажираш?

— Срещата ни е снимана на филм, но няма да те шантажирам. Може би това не съвпада със шпионските романи, но шантажът никога не е давал положителни резултати и затова не се използва. Поне от моята служба.

— Твоята служба КГБ ли е?

— Не. ГРУ.

— Никога не съм чувал за него.

— Още по-добре.

— Слушай, руснако. Дал съм клетва да не предавам никакви тайни на чужди държави.

— Не трябва да предаваш никакви тайни на никого..

— И какво искаш от мен? — той явно никога не е срещал жив шпионин и просто му е много интересно да си поговори с мен.

— Ти ще напишеш книга.

— За какво?

— За подводниците на базата Рота.

— Ти знаеш, че аз съм от тази база?

— За това и вербувам теб, а не онези от съседната маса.

Отново се смеем.

— Струва ми се, че всичко е като на кино.

— Това винаги е така. Аз също никога не съм мислил, че ще попадна в разузнаването. Е, лека нощ. Ей, момиче, сметката.

— Слушай, руснако, ще напиша книгата и какво по-нататък?

— Ще издадем тази книга в Съветския съюз.

— В милиони екземпляри ли?

— Не. Само в четиридесет и три екземпляра.

— Не е много.

— Плащаме по седемнадесет хиляди долара за всеки екземпляр. Договор не подписваме. 10 % плащаме веднага. Останалите — щом получим ръкописа, ако, разбира се, в него са засегнати въпроси, които интересуват нашите читатели. След това книгата може да бъде издадена и на английски език. Ако за западния читател нещо няма да е интересно, в американското издание може да се изхвърли. Така че няма никакво предаване на тайни. Има само свобода на печата и нищо повече. Хората пишат не само за подводниците, но и за по-страшни неща и никой не ги съди за това.

— И на всички тях също ли им плащате?

— На някои.

Платих сметката и отидох в стаята си да спя.

Дълбоко и неповторимо чувство: да се завърнеш в родните бетонни бункери след самостоятелно вербуване.

Седмицата на моето отсъствие е забелязана от цялата ни орда, от цялата глутница. Ако някой добиващ офицер отсъства три дена — ясно е, работил е по осигуряването. А ако го е нямало повече от седмица? Къде е бил? На всички е ясно — на вербуване.

И ето — вървя по коридора. Цялото наше шпионско братство ми прави път и при приближаването ми млъква. А аз хапя устни, за да не се усмихна. Не ми се полага да се усмихвам, преди да ме е поздравил командирът, неприлично е,

А те също уважават традициите. Никой няма да зададе нескромен въпрос. Никой няма да се усмихне. Никой няма да поздравя. Не е прието да бъде поздравен никой, преди командирът да го е поздравил. Никой, естествено, не знае за какво трябва да бъда поздравен, но всеки разбира, че има причина. Всеки с някакво вътрешно чувство разбира, че сега аз съм триумфатор. И сивият ми смачкан костюм е пурпурна мантия. И всеки сега вижда върху главата ми блестящ брилянтен венец.

Приятно е да си мислиш, че никой сега не ти завижда, а те гледа с разбиране, уважение, радост. И има гордост и за мен, и за всички нас: ето, ти, Витка, вървиш по червения килим право към генералския и ние се радваме за теб — и ние така сме крачили по него, а ако не сме, то непременно ей така сдържано и гордо ще минем.

Гледа ме шпионското братство, прави ми път. И всички някак са радостни и весели, че ето, върнах се и не се провалих, не ме вързаха, не ме оградиха като мечка в бърлогата й, не ме гониха с кучета като ранен вълк.

Вратата на командирския кабинет се отваря пред мен. Сам Навигаторът ме среща на прага. Простичко. Отдръпна се, за да мина: влизай, Виктор Андреевич. Уж нищо не се е случило, но подобно обръщение е доста необичайно. И затова някой в глухата тишина така дълбоко въздъхна, че командирът на вратата се обърна и се засмя.

И след него всички се разсмяха от простодушната въздишка.

Уставът на ГРУ категорично забранява да се обявява пред едни офицери нещо за работата на други, независимо дали са успехи или провали. Навигаторите свято спазват устава. Разбират, че никой не трябва да знае повече, отколкото му се полага за изпълняваните от него функции. Но как тогава да се поддържа атмосферата на жестока конкуренция вътре в тайната организация? И затова командирите измислят най-различни хитрини, за да заобиколят устава и да демонстрират пред цялата глутница своята лична симпатия към едни и недоволството си от други. Намират ги тези пътища командирите.