Виктор Суворов - Аквариум

През нощта хвърлям в колата раница, дълги ботуши, въдица и тръгвам за едно далечно езеро да ловя риба. На разсъмване от тръстиките се появява Младши лидерът. Сяда до мен и мята въдицата си във водата. Наоколо няма никой. Водата на разсъмване е топла, леко се изпарява. Розова е от зазоряването, слънцето още не се вижда.

Заместник-командирът не понася риболова. Особено го дразни, че на света има хора, които доброволно пипат с ръце червеите. Той се страхува да ги докосне — виж, ако му заповядат, тогава работата е друга. Но тук той беше старши. Нямаше нужда да ги пипа с ръце и затова мята въдицата с празна кукичка. Много е изморен. Очите му са съвсем червени, а лицето му — сиво. Заради кратката си среща с мен явно е прекарал цялата нощ зад волана. А сам си има доста свои, отговорни дела. Прозява се неудържимо, докато ме слуша.

Наистина в края на разказа престана да се прозява, дори леко се усмихна.

— Всичко е добре, Викторе.

— Мислите ли, че мога да го вербувам?

За трети път през живота си бях удостоен с поглед, какъвто някой уморен учител дарява на своя рядко тъп ученик. Учителят трие зачервените от недоспиване очи:

— Слушай, Суворов, ти нещо май не разбираш. При такъв случай ти просто нямаш право да питаш за разрешение. Ако попиташ, ще ти откажа. Някога ти ще станеш Младши лидер и дори Навигатор, но запомни: и тогава не трябва никого да питаш. Ще изпратиш запитване в Аквариума, а отговорът поради технически причини непременно ще закъснее. Аз мога да знам твърде много неща за твоя човек, но не мога да го почувствам. Ти разговаряш с него и само твоята собствена интуиция тук може да ти помогне. В тази ситуация нито аз, нито Навигаторът, нито Аквариумът, искаме да поемем отговорността. Ако не го завербуваш, ще е твоя грешка, която скоро няма да се прости. Ако сгрешиш и те арестуват по време на вербуването, и това няма да ти се прости. Всичко зависи само от теб. Завербуваш ли го, орденът ще си бъде твой, ще те хвалят, ще се отрази на твоя успех и кариера. Тогава ние всички ще те подкрепим. Запомни, че Аквариумът е винаги прав. Запомни, че Аквариумът винаги е на страната на онези, които имат успех.

Ако нарушиш правилата и се провалиш, ще попаднеш в трибунала на ГРУ. Действаш ли точно по правилата, но се провалиш, пак ти ще си виновен: използвал си устава догматично. Но успееш ли, ще те подкрепят всички и ще ти простят всичко, включително и нарушаването на най-важните ни правила. „Творчески и гъвкаво е използвал устава, като е отхвърлил остарелите и отживели правила.“ Ако си сигурен в успеха си — отивай и вербувай. Ако не си сигурен — откажи се сега. Ще пратя някой друг, за подобна възможност мечтае всеки разузнавач. Твоя си работа.

— Ще вербувам.

— Това вече е друга приказка. И запомни: нито аз, нито Навигаторът, нито Аквариумът одобряваме твоите намерения. Ние просто не знаем за тях. Ако сгрешиш, ще кажем, че си едно глупаво момче, превишило пълномощията си, за което трябва да бъдеш изгонен на космодрума Плесецк.

— Разбирам.

— Тогава ти желая успех.

За да прилича на рибар, той взе няколкото хванати от мен рибки и се скри в тръстиките.

Вечерта пием със 713-ти. Той и не подозира, че отдавна има номер, че Големият компютър му е отделил специално внимание, че около планинския хотел са събрани доста сили на ГРУ, че от Аквариума е пристигнал един от водещите психолози на ГРУ, полковник Стрешнев, който направи анализ на краткия филм, сниман от мен. 713-ти не знае, че работата на лицевите му мускули са анализирали, може би най-добрите психиатри от тайния свят на разузнаването.

Пием и се смеем. Говорим за всичко. Започвам да говоря за времето, за парите, за жените, за успеха, за властта, за запазването на мира и предотвратяването на световна ядрена катастрофа. Трябва да има някаква тема, която той ще подкрепи и ще започне да говори. Главното е да говори повече от мен. За това е необходимо някакво ключе. За това е необходима тема, която го интересува. Пием отново и отново се смеем. Ключето е открито. Него го интересуват акулите. Гледал ли съм филма „Челюсти“? Не, още не съм. Ех, какъв филм само! Устата на акулата се появява, когато залата, пълна със зрители, не я очаква. Какъв ефект! Пак се смеем. Той ми разказва за навиците на акулите. Необикновени същества… Пак се смеем. Старае се да отгатне от каква националност съм аз. Грък? Югославянин? Мелез между чех и италианец? Мелез между турчин и германец? Ами не, руснак съм. Смеем се и двамата. Че какво правиш тук, руснако? Шпионин съм! Искаш да ме завербуваш ли? Да! Двамата се смеем до сълзи.