Виктор Суворов - Аквариум

Евакуацията винаги се извършва само със самолет, бързо. И има само веднъж полицейски контрол.

Евакуацията винаги става през деня: нощем полицията е по-подозрителна, а новата смяна е с пресни сили. Вечер самолети общо взето не пътуват в далечни полети — затова евакуацията е денем.

Разписанията на курсовете на Аерофлот по посока на Москва са изготвени така, че самолетът да отлита през деня. Това не навсякъде е възможно, но там, където е, е направено точно така. Не с всеки полет на Аерофлот евакуират хора. Но ако се наложи, всичко е предвидено предварително.

Бившият капитан от ГРУ, бившият помощник военен аташе седи на табуретка. Главата му е паднала на гърдите. Не е вързан. Той просто седи. Но няма повече желание да крещи и да буйства. Преминал е вече през първия етап на конвейра. Признал си е: да, имаше Библия в пощенската ми кутия. Не, не съм се интересувал от религия. Да, проявих небрежност. Да, хвърлих я в една боклукчийска кофа. Третата отляво. Библията вече е на масата. Намерили са я. Доказателството! Библията е в целофанова торбичка.

Докато карах жена ти, от теб, капитане, са изтръгвали първия слой показания. Да, лъгал си Навигатора и по-рано. Четири пъти си ходил при проститутки. Не, не си свързан със западни разузнавания. Не си получавал от тях предложения за вербуване. Не, секретни сведения не си им предавал.

Евакуация,

— Спирт.

Вместо медицински спирт обикновено използваме джин „Гордън“.

От командирския бар.

— Спринцовка.

Спринцовката е за еднократно ползване. Също като в Спецназ. Но това не е „Блажената смърт“, това е просто „Блаженство“.

Мястото на инжектирането трябва грижливо да се почисти с памуче, напоено със спирт, за да няма заразяване.

Аерогарата. Грохот на двигателите. Блестящ под. Сувенири. Много сувенири. Кукли в национални костюми. Запалки „Ронсън“. Контрол на билетите. Багаж? Няма багаж. Краткотрайна командировка. Паспортите.

Нашите паспорти са зелени. „От името на Съюза на съветските социалистически републики, Министър на външните работи на Съветския съюз…“. Минавайте.

Трима сме.

Бившият капитан. Аз. Вице-консулът. Бившият капитан ще пътува,

Ние сме изпращачи. Уж. В действителност ние сме прякото осигуряване. А ей там, край павилиона с бутилките, е генералният консул на СССР. Общото осигуряване. За предпазване! За предотвратяване! За маскировка!

Сега към самолета. „Дипломатическа поща“ — това е за нас. Преминаваме.

По пистата към самолета. Съвсем наблизо е, дори автобус не трябва. Ту-134. Две стълби. Задната е за всички. Предната е за особено важни пътници и за дипломатическата поща, за нас тоест. Край стълбата има още една стюардеса. Какво си се озъбила, на какво се радваш? Но пък откъде тя, стюардесата, да знае, че бившият капитан вече не е особено важно лице? Откъде да знае, че той се усмихва, просто защото са го инжектирали с „Блаженство“?

До стълбата са дипломатическите куриери. Двама са. Едри. Те знаят що за товар имат днес. Те са въоръжени и не го крият. Такава е международната дипломатическа практика. Такива са правилата, установени още от Виенския конгрес от 1815 година…

Те помагат на бившия капитан да се качи по стълбата. Краката на бившия капитан кой знае защо не могат да улучат стъпалата на стълбата. Влачат се краката му. Е, това е нищо. Ще му помогнем. При вратата двамата големи мъже леко обърнаха настрани бившия капитан: тримата няма как да влязат. Отново виждам лицата им. Бившият съветски военен дипломат се усмихва с тиха добра усмивка. На кого се усмихва? Може дори и на мен да е.

И аз му се усмихвам.

— Слагай го — заповядва ми Навигаторът. Слагам на главата прозрачен шлем. Той прави същото. Сега приличаме на космонавти. Шлемовете ни са съединени с гъвкави прозрачни тръби.

Да се подслуша онова, което се говори в командирския кабинет, е невъзможно. Дори теоретически. Но ако в допълнение към всички системи за защита ми заповядва да се възползвам и от устройството за разговори, значи ще става дума за нещо съвсем интересно.

— Ти постигаш успехи. Не само в добиването. Неотдавна премина през серия от проверки, организирани от Аквариума и от мен лично. Не се досещаше за проверките, но ги издържа блестящо. Сега си в нулевата категория доверие…

Ако това е истина, ГРУ малко ме надценява. И аз не съм безгрешен. НЕ съм светец. А може Навигаторът да не ми казва цялата истина. НЕ напразно му викат Лукавия.