Георги Стоев - СИК

— Шефе — похвали му се на сутринта Чарли. — Тия балъци бяха напълнили хладилника докрай и аз го ометох.

— Балък си ти, тъпанар такъв! — избухна Поли. — Сега трябва да плащам всичко, което си изпил и изял, на тройни цени.

Поли продължаваше да мъкне Чарли след себе си. Ползваше го като куче-слуга. Нощем в дискотеката двамата се напиваха, колкото могат да издържат. Освен това шмъркаха кокаин.

Никеца също се появяваше, по-късно. На него му беше забранено да се друса, за да си върши работата. Той обаче не се съобразяваше особено, както направи и тази вечер. Влезе в тоалетната, затвори кабинката и опъна две линии кока върху капака на тоалетната чиния. Поли веднага го усети. Нахлу след него и с мощен ритник изби вратата. Никеца разбира се го чу, но не му се разделяше с ценния материал. Успя да изшмърка само едната линия.

— Аз какво съм ти наредил бе, глупак? — започна яростно Поли, след което се засмя. Явно беше в добро настроение. — Защо шмъркаш боклуци? — извади той от джоба си сто грама чист кокаин. — Ей сега ще ти направя две линии, а това, „майката на майките“.

Кокаинът наистина беше абсолютно чист. Никеца изшмърка своите линии и подаде свитата на тръбичка банкнота на Поли. Той също приключи със своя дял. Явно беше прекалил тази вечер, защото сополите му потекоха като реки. Точно в този момент влезе Чарли.

— Ти пък какво търсиш тук? — опита се да го спре Никеца.

— Има ли и за мен? — ухили се селяндурът. После видя, че Поли е целият в сополи и предано започна да ги ближе.

Никеца бе виждал много неща през живота си, но никога подобна низост. Стана му лошо. Върна се в дискотеката, където го последваха Поли и верният слуга Чарли. Всички бяха толкова надрусани, колкото позволяваше човешкият организъм. Курвите около тях се кикотеха, без да знаят защо.

— Аз съм Царят на улицата и всички ченгета работят за мен! — крещеше Поли.

— Не си цар, крал си — целуваше го Чарли.

Никой от тях не забеляза, че Женята е влязъл в дискотеката и ги наблюдава абсолютно трезвен. Огледа обстановката внимателно, обиколи заведението и тихо приседна до Никеца. След като Женята бе приватизирал Слона вече не се обичаха особено. Разговорите им бяха свързани предимно с бизнеса. Този път обаче Женята му заговори като приятел на приятел:

— Дребният е деградирал напълно. Виждаш ли го на какво прилича? — кимна той към Поли.

— Ние работим за него — възрази Никеца. Изглеждаше доста учуден от злостните думи на Женята. Все пак той минаваше за най-верният човек на Поли.

— Може и да работим, само че ми кажи за какво? Прибира ни всичко.

— Предлагаш ли ми нещо?

— Предлагам ти да те снабдявам с материал. Тошко Слона вече е изцяло мой човек. Ще работим отделно, ще спечелим много пари.

— Ами, ако Поли разбере?

— Как ще разбере, не го ли виждаш какъв парцал е?

— Откъде ще взимам стоката?

— От един гараж в нашия квартал.

Женята си тръгна толкова незабележим, както и дойде. Измъкна се без да пийне нищо и без да се сбогува с никого. Никеца остана като замаян. Явно беше един от добрите му дни. Опита кокаин от „майката на майките“ и получи страхотно бизнес предложение. На всичко отгоре от съседното сепаре му намигна Елена-барманката от дискотека „Нерон“. Седеше там с мъжа си от началото на вечерта. Елена беше известна хубавица и макар, че минаваше трийсет години, нямаше наебаване. Докато работеше в „Нерон“ я чукаха всички шефове, а след това винаги по двама бригадири, защото един не й стигаше. За да не им бърка имената, тя ги наричаше Вихър и Балкан. Тази вечер киснеше тук със своя законен мухльо, за да проси работа от Поли.

— Седни в съседното сепаре — беше и казал той. Поръча бутилка уиски и добави: — По някое време ще се разберем.

После съвсем забрави за нея покрай кокаина, пък и не беше от мъжете, които предпочитат жените пред пиенето.

— Да те изчукам ли в сепарето? — веднага подаде Никеца.

— Мухльото може да се събуди — кимна Елена към мъжа си.

— Да вървим в тоалетната тогава?

— Трябва ти още един, Вихъре! Сам няма да се справиш, намери си Балкан…

— Чакайте малко — настани се между Чарли и Поли Никеца.

Двамата тъкмо се убеждаваха колко са велики и как ще превземат целия свят.

— Какво искаш, лъвчето ми? — изгледа го с мътен поглед Поли. — Не виждаш ли, че си говорим за бизнес.

— Искам да си поговорим малко за курви.

— И за коя курва по-точно?

— За Елена барманката. Седи в съседното сепаре с мъжа си.

— Аз май я забравих — поклати глава Поли, но хич не се развълнува. — Чарли ще е единият ебач, а ние двамата ще хвърляме чоп — извади монета той. — Ези или тура?