Георги Стоев - СИК

— Хубави ли са?

— Гола вода.

— И какво друго стана?

— Ами Славчо усети накъде духа вятъра и за първи път подхвърли на Елена, че някой ден може да помогне чрез мъжа си, да заделят някой лев.

— Брей! — опули се Никеца беше вече тотално надрусан. — Става интересно!

— В политиката има много пари, момчета — заключи мъдро Крейзи. — Лимонада може да ви изглежда тъпак, обаче е голям хитрец.

Аз разбира се си давах сметка, че това, което ни съобщава Крейзи е информация с голяма стойност. Венци също. Макар и надрусан Никеца без съмнение оцени по достойнство казаното от вече поизветрелия бивш охранител на „Олимп“.

— Ставай да те черпя една проститутка — вдигна го той за яката.

— Откъде ще ми я намерите? — изненадващо се сви на кравай онзи. Направо се уплаши.

— Как откъде, бе? Ние контролираме един куп заведения с курви.

— Щом искате! — умърлуши се окончателно Крейзи. Закарахме го в един от най-модерните клубове и накарахме сводниците да строят всички проститутки пред него.

— Избирай — посочи му ги Никеца.

Крейзи ги погледна бегло, после сведе глава. Виждахме как се смалява пред очите ни. Направо изчезна.

— Какво ти става бе, Крейзи? — повдигна му брадичката Никеца.

— Водете ме на Лъвов мост, братко, там ще си избера! — хвана ме за ръката той.

Въпреки късния час пред един от хотелите стърчаха две изключително красиви и наточени циганки с прекрасни перуки. Ставаха за всичко.

— Избери си, която искаш — посочи ги Венци.

— Не стават, братко! — за пореден път отказа Крейзи.

— Бе, ти, луд ли си? — нахвърли се върху него Никеца.

— Нещастен съм — клюмна съвсем Крейзи и ни разказа такава история, че изпопадахме от смях.

Оказа се, следното: Крейзи то този момент беше общувал единствено с първата си братовчедка и само тя можеше да го възбуди. Смяташе се за изключително грозен, какъвто си беше и се притесняваше от красивите жени. Нямаше никакъв опит. Комплексите му надхвърляха височината на Айфеловата кула.

— Давай по-надолу, към булевард „Христо Ботев“ — скърши умолително ръце той. — Там си имам едно място, което добре познавам.

Ние вече бяхме доста подпийнали и решихме да изкараме нощта докрай с него. Мястото му беше нещо средно между градинка и разчистено за строеж пространство. Около него се въртяха две три абсолютно неугледни момичета, от които той избра най-грозната. Нямаше повече от метър и петдесет и само от разстояние двайсет сантиметра можеше да се досетиш за пола й.

— Голям ненормалник си! — огледах я аз.

— Вкус, братко! — повдигна рамене той.

— Нямаш проблем, обаче ще го свършиш на капака на колата, пред нас! С тая смръдла вътре не те пускам.

— Както кажеш — смъкна си гащите Крейзи и хвърли грозотията върху капака.

Ебането изобщо не му вървеше и той започна да я лиже. Направо ни се доповръща. Никеца допиваше някаква бира и с отвращение гледаше голото му дупе. В един момент изля остатъка и завря бутилката в задника му. Това изглежда помогна на Крейзи. Навири краката на проститутката и за малко да влязат в двигателя. Едва тогава започнахме да се забавляваме, но изненадващо се появи репортер от „Нощен труд“. Крейзи побесня. Настигна го, взе му фотоапарата и го захвърли в реката.

Когато се върна, проститутката вече беше изчезнала. Крейзи ни се разсърди и дори не пожела да го закараме до Орландовци, където живееше. Така завърши нощта.

Постепенно сложихме ръка върху марихуаната и кокаина в цялата страна. Марихуаната вървеше много по-лесно и в големи количества. Кокаина тръгна по-трудно, заради цената. Започнахме да го мешаме все повече и повече, докато го докарахме до четири-пет процента. В началото стривахме амфетамин в него, но той също ни излизаше скъпо. После минахме на аспирин и аналгин.

Търговията с наркотици има някои особености, които са напълно непознати за обикновения човек. Всички смятат, че босът печели най-много, обаче истината е, че по трасето се губят маса пари. Почти нямаше дилър, който да не шмърка, а такива бяха и повечето от посредниците. Невестулката дори го пушеше. Така го блъскаше по-бързо в главата, но после трябваше да избива количествата с мешавици. Получавахме го на кубчета и Невестулката поставяше по едно в стъклена лула, след което я подгряваше отдолу и пред очите ни добиваше подчертано блажен и същевременно агресивен вид.

СИК не желаеше да има нищо общо с наркотиците. Трийсетте процента от продажбите прибираше лично Поли. На всичко отгоре участваше и като пълна партия в разпределението на останалите пари, тоест взимаше процент и от нашата печалба. И тогава Никеца се огледа в хероина.