Георги Стоев - СИК

— Ези.

— ОК — хвърли монетата Поли и загуби. После великодушно отпрати двамата към тоалетната, където Елена вече ги чакаше.

Награбиха я още с влизането. Никеца й скъса бикините, а Чарли й подаде кура си, за да го налапа. И двамата бяха достатъчно дрогирани. Можеха да продължават така с часове. Елена точно това искаше. Тя беше ненаситна. Мъжът и обаче се пробуди и тръгна да я търси. Размина се с Чарли на вратата на тоалетната. Вътре беше доста сумрачно и той сънливо погледна към някакъв мъж, който се клатеше.

— Има ли тук някаква Елена? — попита махмурлийски мухльото.

— К’ва Елена бе? Не виждаш ли че пикая? — изгони го Никеца.

Рано сутринта всички излязоха от дискотеката, сякаш са играли на кегли. Нямаше нито един нещастен.

Късно следобед Никеца се събуди изветрял и първата му мисъл беше да информира Поли за предателството на Женята. Женята обаче го беше изпреварил. Той не можеше да живее без интриги. Изтърсил се при Поли и предал информацията точно в обратен вид. В смисъл, че не той, а Никеца му предложил да прескочат организацията.

Беше хубав неделен ден. Един от малкото, през които можех да отморя вкъщи. Поли ми звънна на пожар привечер. Той ми имаше пълно доверие и винаги говореше почтително с мен.

— Какво стана? — качих се аз до къщата му в Бояна.

— Слез във фитнеса, сега ще ти донеса нещо за пиене — отвори ми той. Изглеждаше блед, недоспал и изключително нервен.

Усетих веднага, че се е случило нещо много лошо.

Фитнес-залата представляваше неголямо помещение с два аквариума вместо стени. В единия плуваха акули. В другия пирани. Заварих Женята да хвърля живи хамстери на пираните и да им се кефи, докато ги изяждат. Макар че работехме заедно, той никога не ми е бил приятен. Сега съвсем ме отврати.

— Твоят човек Никеца е решил да работи зад гърба ми — влезе като градоносен облак Поли.

Веднага усетих интригата. Малко по-късно разбрах откъде идва. Женята съобщил за срещата пред гаража, а Никеца наистина се появил там в уговорения час. Поли беше от хората, които проверяваха детайлите. Появил се на същото място преди Никеца. Оттук нататък нямаше какво да кажа в защита на приятеля си, макар пределно добре да съзнавах коварството на Женята.

— Искам да ми го доведеш — отпи от уискито Поли. — Ще го закопаме в двора.

— Прости му! Момчето все пак не е свършило нищо лошо.

— Как така не е свършило? Опитва се да измами шефа — обади се подмазвачески Женята.

— Добре де — взе алтернативно решение Поли. — Прати му хора да го натрошат.

— Послушай ме Поли, Никеца е свестен човек — намесих се аз.

— Не може да мине без нищо. Трябва да плати някаква глоба!

— Колата — подсказа Женята.

Никеца си беше купил една спортна хонда, а заедно с него притежавахме тежко БМВ 7 за специални случаи. Женята знаеше това отлично. И не пропусна случай да ни натопи:

— Взимаме му хондата, продаваме общата кола, ти си получаваш твоята част, а частта на Никеца делим на три.

— Щавиш свои.

— Предложението е добро — приключи разговора Поли и с това реши въпроса.

Пътят ми към София не беше от най-леките. През цялото време си мислех как да спася Никеца. Намерих го и му обясних сложността на ситуацията.

— Да се върнем при Поли и да му разкажем голата истина — предложи той. Работеше отскоро в системата и не познаваше добре схемата от интриги, сплетни и заблуди.

— Няма как — спрях го аз. — Женята веднага ще каже, че те е тествал за лоялност.

Все пак намерих решение на въпроса. Имахме агенти в тогавашното ДЗИ и МИК. Твърде често застраховахме несъществуващи, скъпи вещи, след което ги обявявахме за изчезнали и им вземахме парите. Изкарвахме поне по една две хилядарки на месец, без никакъв зор. Убедих Никеца да блъсне спортната си кола в един стобор и после извиках един от агентите, с които разполагахме. След това отново се качих при Поли.

— Нашият човек е много зле — казах му аз. — Катастрофирал е жестоко.

— С коя кола?

— Със спортната.

— Забрави за нея, но прибери другата.

— Вече съм го направил и ти нося парите.

— Тоя Никеца пак се измъкна — обади се Женята.

— Остави го! Човекът е контузен — каза Поли. Той си беше такъв. Не знаеш кога да чакаш от него добро и кога зло.

Този път наистина измислих акцията отначало докрай. Спортната кола на Никеца беше застрахована с пълно каско и момчето си взе всичките пари. Половината от мангизите за БМВ-то и без друго си бяха мои. Другите Поли опрости с обичайното си великодушие.