Хариет Стоу - Чичо Томовата колиба

Едва след раждането на Хари Елиза почна да си възвръща душевното спокойствие. Сърдечните й рани заздравяха, нервите й се успокоиха и с малкото същество до себе си тя се почувствува отново щастлива до момента, когато мъжът й бе насила откъснат от фабриката и наново поставен под тежкия гнет на законния му господар.

Верен на думата си, фабрикантът посети мистър Харис две седмици след отвеждането на Джордж. Той се надяваше, че гневът му е преминал и опита всички възможни доводи да го склони да върне Джордж на предишната му работа.

— Няма смисъл да си хабите повече думите, сър — каза твърдоглавият господар. — Аз си зная работата.

— Нямам намерение да се меся във вашите работи, сър. Мислех само, че би било, във ваш интерес да го върнете във фабриката при условията, които ви предлагам.

— Много добре разбирам намеренията ви. Видях как си намигахте и шушукахте, когато дойдох да го взема от фабриката. Но вие не можете да ме надхитрите така лесно. Ние живеем в свободна страна, сър. Джордж ми принадлежи и аз мога да правя с него, каквото искам. Това е то!…

Така пропадна последната надежда на Джордж. Занапред го очакваше живот, пълен само с непосилен труд и мъки, утежнен още повече от ежедневните обиди и унижения, измисляни от злобния тиранин.

Мисис Шелби отиде на гости. Елиза остана на верандата и тъжно гледаше след отдалечаващата се карета. Неочаквано някой сложи ръка на рамото й. Тя се обърна и щастлива усмивка озари прекрасните й очи.

— Ти ли си, Джордж? Как ме уплаши! Много се радвам, че дойде. Господарката излезе и ще се върне чак довечера. Да отидем в стаята ми. Там ще можем спокойно да поговорим.

Тя го поведе към малката си спретната стая, от която се излизаше на верандата. Там обикновено седеше тя и шиеше, близко до своята господарка, за да може да чуе, ако я повика.

— Колко се радвам! Но защо не се усмихваш? Я погледни Хари колко е пораснал!

Момченцето се държеше здраво за полата на майка си и гледаше срамежливо баща си през спуснатите си къдрици.

— Не е ли красавец? — запита Елиза. Тя приглади дългите му къдри и го целуна.

— По-добре никога да не беше се раждал! — каза Джордж с горчивина. — По-добре и аз самият да не бях се раждал на тоя свят!

Учудена и изплашена, Елиза седна до мъжа си, облегна се на рамото му и избухна в плач.

— Недей, Елиза — каза той нежно. — Много ми е тежко, че ти причиних такава мъка. Горкото ми момиче. Много ми е тежко. О, по-добре никога да не ме бе срещала. Може би щеше да бъдеш щастлива.

— Джордж, Джордж! Как може да говорищ така? Нещо страшно ли се е случило? Какво ни заплашва? Не бяхме ли досега ние с теб много щастливи?

— Да, бяхме щастливи, мила моя — каза Джордж. Той взе детето на коленете си, загледа се в прекрасните му тъмни очи и почна да милва дългите му къдри.

— Колко прилича на тебе, Елиза! А ти си най-красивата, най-добрата жена, която съм виждал. О, по-добре никога Да не бях те срещал!

— Но, Джордж, какво приказваш?

— Така е, Елиза. Какво друго ни очаква? Мъки, само мъки, Животът ми горчи като пелин. Просто изгарям от мъка. Аз съм един беден, нещастен, жалък роб, който ще завлече и тебе в пропастта. Какъв смисъл има да се учиш, да се стремиш към нещо — да бъдеш нещо? Какъв смисъл има да живееш? По-добре да умра!

— Мой мили Джордж, грехота е! Зная колко ти е мъчно, че загуби мястото си във фабриката, че имаш жесток господар. Но моля те, бъди търпелив, може би нещо…

— Търпелив? — прекъсна я Джордж. — Не бях ли търпелив? Казах ли дума, когато той дойде и без всякаква причина ме взе от фабриката, където всички бяха така добри с мене. Не му ли давах цялото си възнаграждение до последния цент, а всички казваха, че работя добре.

— Да, това е ужасно — каза Елиза. — Но все пак той е твой господар.

— Мой господар! А кой го е направил мой господар? Това не мога да разбера. Какви права има той над мен? И аз съм човек като него; дори по-добър. Разбирам и се справям с работата по-добре от него; чета по-добре от него, пиша по-добре от него — и всичко това дължа не на него, а на себе си, дори против неговата воля. Какво право има той да ме превръща в товарно животно. Взе ме от фабриката, от машините, от кОито няма и понятие, и ме кара да върша неща, които всяко животно може да върши. Той казва, че иска да ме унизи и оскърби и нарочно ми дава най-мръсната, трудна и позорна работа.

— О, Джордж, Джордж, ти ме плашиш. Никога не съм те чувала да говориш така. Боя се да не направиш нещо ужасно. Разбирам те — много е тежко, но бъди въздържан, Джордж. Моля те, заради мене, заради Хари!