Хариет Стоу - Чичо Томовата колиба

Очевидно този въпрос живо интересуваше Хейли. Той не дочака да чуе думата на мистър Шелби, който замислено белеше кората на един портокал, а с престорена скромност, потикнат от неудържимо желание да каже още няколко думи, заговори наново.

— Не е хубаво човек да се хвали, но аз казвам самата истина. Негрите, които предлагам на пазара, минават за най-добрата стока. Поне това много пъти са ми казвали. Моите негри винаги са охранени и, в добро състояние. При Мен мрат много по-малко, отколкото при другите. А това е, защото съм добър търговец. Всичко у мен почива на хуманност, сър!

Мистър Шелби не знаеше какво да отговори и само каза:

— Така ли?

— Често са се подигравали на моите разбирания и са ме убеждавали да се откажа от тях. Такива разбирания рядко се срещат и не се харесват, но аз твърдо се придържам о тях, сър. И мога да кажа, че са доста доходни. — И търговецът на роби се засмя на собственото си остроумие.

Това поясняване на принципа за хуманност беше толкова своеобразно и изненадващо, че мистър Шелби не можа да не се засмее заедно с Хейли. Насърчен от смеха на мистър Шелби, Хейли продължи.

— Чудна работа! Колкото и да се мъча, не мога да набия това в главите на другите! Например бившият ми съдружник Том Локър от Начез — той съвсем не беше глупав но за негрите бе същински дявол, — това беше неговият принцип. А всъщност не съм срещал по-добър човек от него. Такава беше неговата система, сър. Често му казвах: „Том, когато жените плачат, какъв смисъл има да ги ругаеш и да ги биеш с бич? Глупаво е и няма никаква полза от това. Остави ги — казвам, — остави ги да се наплачат. Това е естествено. Не можеш да промениш природата им; все трябва да избие в нещо. Освен това, Том — казвам, — това е много вредно за тях: разваляш стоката, а понякога и погрозняват — особено мулатките. Ти по-добре ги успокой с добро; малко хуманност върши много повече работа, отколкото твоите ругатни и побоища, и е по-изгодно — му казвам аз. — Вярвай ми!“ Но Том не можа да разбере тая работа! Толкова много стока ми похаби, че трябваше да скъсам с него. А беше добър човек… И беше честен, разбира се, доколкото може в търговията.

— Смятате ли, че вашият начин на работа е по-добър от този на Том? — запита Мистър Шелби.

— Разбира се, сър. Така мисля. Старая се по възможност да действувам по-внимателно при такива неприятни случаи. При продажбата на деца например пращам майката някъде, за да не се бърка: далече от очите — далече от сърцето, както знаете. А когато сделката е свършена и връщане няма — щат не щат, свикват с новото положение. Те не са бели хора, та да смятат, че ще живеят при жените и децата си. Негърът ако, разбира се, е правилно възпитан, не очаква такова нещо и понася всичко по-леко.

— В такъв случай смятам, че моите негри не са правилно възпитани — каза мистър Шелби.

— И аз така мисля. Вие в Кентъки много разглезвате негрите си. Правите го за добро, а всъщност това не е никакво добро. Сами разсъдете — негърът е роден да се влачи по света, да минава от ръка на ръка и не знаеш при кого ще попадне. Каква полза, че си се отнасял добре с него и си му създавал празни надежди? При нов господар теглото ще му се стори още по-непоносимо. Уверявам ви, че на плантациите, където другите негри работят със смях и песни, вашите негри ще се чувствуват много зле. Естествено, мистър Шелби, всеки счита за добър своя начин на действие; и аз мисля, че се отнасям с негрите си, както те заслужават.

— Хубаво е човек да бъде доволен от себе си — каза мистър Шелби, като повдигна леко рамене с известно неприятно чувство.

— Е — подхвана Хейли след кратко мълчание, през време на което и двамата чупеха орехи. — Какво решавате?

— Ще си помисля и ще поговоря с жена си — отговори Шелби. — А вие, Хейли, ако искате сделката да стане тихомълком, както вие предлагате, съветвам ви никому нищо да не разправяте. Разберат ли моите хора вашето намерение, бъдете уверен, че ще бъде много трудно да отведете когото и да било от тях.

— О, разбира се, разбира се! Но знайте, бих желал колкото се може по-скоро да приключим с този въпрос, защото не мога повече да чакам — каза Хейли, като стана и облече палтото си.

— Добре, елате между шест и седем часа тази вечер и ще ви дам окончателен отговор — каза мистър Шелби.

Търговецът на роби се поклони й излезе.

— С какво удоволствие бих го изритал надолу по стълбите — си каза Шелби, когато вратата се затвори зад Хейли. — Нахалник! Но той знае, че съм му в ръцете. Ако някога някой ми беше казал, че ще продам Том на един от тези отвратителни търговци на роби, щях да му отговоря: „Да не би слугата ми да е куче, та да постъпвам така с него…“ А сега няма друг изход. И детето на Елиза, и то… Знам, че ще имам неприятности с жена си за Хари; също и за Том… Така е, когато човек има дългове! Тоя тип отлично знае, че завися от него и ще използува случая.