Катрин Стоун - Дарове на любовта

— А може би е и малко страшничко? — запита тя нежно, майчински.

— Тебе страх ли те беше?

— Бях ужасена. Нямах представа какво става.

— Майка ти не ти ли е говорила за това?

— Не. — Тя се опита да не показва в гласа си горчивината. — Бях доста малка, когато започна. Не ми беше казала, защото си мислеше, че има още много време, докато ми потрябва да знам.

Споменът ненадейно я връхлетя с цялата си болезнена тежест. Наистина бе много изплашена от силното кръвотечение и жестоките болки. Мислеше си, че умира. Напусна училище без да каже на никого и препъвайки се, побягна към къщи.

Шейла бе в леглото с новия си любовник. Когато се появи, и двамата я изгледаха злобно, а после майката добави към нейния страх и срам, принуждавайки я да признае и пред непознатия мъж какво е станало. След признанието Онзи тип започна да сипе цветисти простащини, които се допълваха и от майчините:

— Значи появи се проклятието. Страхотно! Ето ти една възможност да имаш дете — изкряка тя през жлъчен кикот и кашлица на пушач.

Но кървенето и болките, които бяха обезпокоили Рейвън толкова, изчезнаха още на втория път. Девойката нямаше представа колко нормален е нейният цикъл до постъпването си в колежа, където чу съученичките й да споделят опит. А когато посети ученическия здравен център за първи гинекологичен преглед и разказа за минутните болки и кървенето в продължение на часове — не дни, сестрата й завидя.

Но още тогава Рейвън беше разбрала, че няма за какво да й завиждат. Носеше разядена от киселина утроба, по чиято повърхност хранителната тъкан никога нямаше да се възстанови, за да бъде годна за създаването и износването на едно мъничко, ново същество. Нейните оскъдни и безболезнени менструации бяха само още едно доказателство колко бе повредена от наркотиците на майка си.

Да, първата менструация на Рейвън бе ужасяваща и травматизираща и макар че тя не прочете подобни чувства върху лицето на Саманта, все пак й зададе отново въпроса, чийто отговор знаеше.

— Страхуваш ли се?

— По-скоро се чувствам малко странно. В училище имахме специален урок за менструалните цикли, някои от приятелките ми вече имат мензис, а и съм говорила за това с баба.

— Имаш ли силно кървене или болки?

— О, не. Спазмите са доста слаби, освен това не чувствам гадене или нещо друго. — Дяволита усмивка озари красивото личице. — Сигурна съм, че няма да изпадна в несвяст.

— Да изпаднеш в несвяст? — откликна Рейвън през смях.

— Изразих се малко старомодно, но на нас с приятелките ми ни харесва — вметна Саманта и се изчерви.

— На мене също — увери я Рейвън и отново си спомни за дванадесетгодишното момиче, което толкова отчаяно желаеше да има приятелки — кръг за тайни, където едно остаряло „изпадам в несвяст“ се използва, защото съдържа в себе си необходимия драматизъм и чар. С леко разтреперани пръсти тя запали мотора.

— Да спрем ли при някоя аптека, Саманта?

— Не. Още преди няколко месеца с баба набавихме всичко необходимо.

— Тогава накъде да карам?

— Знаеш ли как се стига до „Ийст гейт“ в „Бел Еър“?

— Разбира се.

— Давай натам.

— Трябва да си призная нещо — извинително започна Саманта точно преди да завият от „Сансет“ към „Бел Еър“. — Имам предвид това, което казах в неделя вечерта, че татко се среща с много жени. Не е вярно. Никога не се вижда с никоя. Винаги си е вкъщи, когато не ходи на работа. Искам само да си наясно с това.

Рейвън знаеше много добре, че Ник не винаги си бе у дома през нощта. Въпреки това си позволи да повярва в прекрасното предположение, че късните му нощни посещения при нея са изключения от общото правило.

— Благодаря. Много мило от твоя страна, че ми го каза.

Стигнаха „Бел Еър“. Спазвайки инструкциите на Саманта, Рейвън се концентрира върху карането по криволичещи покрай големи имения улици. Представяше си, че се насочват към къщата на градинаря, разположена в едно от тези заможни домове. Тук, както и на езерото Мидоу, помещенията за прислугата често са достатъчно големи да приютят мъж, неговите две дъщери и родители.

Но когато накрая завиха но един частен път и започнаха да изкачват последната отсечка към билото на хълма, Рейвън започна наистина да се притеснява. Построеното в колониален стил и бяло на цвят имение се намираше сред градина, която без съмнение бе изобретена от Ник. Но никъде не се виждаше жилище за градинар.

— Баща ти трябва да си е вкъщи. Камионът му е тук.

— Не. Не е вкъщи — отговори Саманта с разширени от изненада очи. — Обикновено не ходи с камиона на работа.