Трима многоглава - Чувашка приказка (Чувашка приказка)

Тримата братя похапнали и легнали да си починат. Сред нощта зацвилил сивият жребец, затропал с копита. Скала-юнак скочил, грабнал канарата и излезнал навън.

А по Черна река заревали дванайсет мътни талази — един от друг по-високи и буйни. На дванайсетия талаз се люлеел златен престол, а на престола — дванайсетоглава хала; всяка глава увенчана със златна корона.

Халата ревнала силно:

— Аз съм по-голямата щерка на Голямата хала! И да отмъстя за сестра си. На дванайсет къса ще ви разкъсам, с огън ще ви изпепеля.

— Чакай, дъще на злото! Не бързай да се хвалиш — отвърнал Скала-юнак. Запратил тежката канара към халата. Премазал я. Страшилището издъхнало начаса. Търколили се дванайсетте златни корони на тревата.

Изтрил потта от челото си Скала-юнак, върнал се в двореца и събудил братята си:

— Ставайте, братя-юнаци! Тръгвайте по-скоро да намерим слънцето и месеца.

Отново тръгнали тримата братя през тъмната степ. Вихром полетели жребците. Дълго ли, кратко ли препускали, колко ли път извървели — никой там не е бил и никой не може да каже.

Задъхали се конете, покрили се с пяна. И конниците се изморили. Легнали да поспят и съберат сили.

Заспали братята дълбок сън. И ето из мрака излетяла Голямата хала — едната и глава колкото планина, а колко глави има — в тъмното не се вижда. Опашката и до небето стига. Завила се на обръч, оградила спящите юнаци, съска и се подсмива:

— Не ще ми убегнете този път. Ще ви отмъстя за моите щерки!

Жребците трепнали, в един глас тревожно изцвилили. Скочили тримата братя и мигом се метнали върху седлата. Поискали да прескочат страшилището „но то засъскало“извило опашка и в още по-тесен обръч ги свило.

Сивият жребец се препънал в железните люспи на Халата и заедно със Скала-юнак политнал право в едно от гърлата и. Халата го глътнала цял-целеничък.

Подскочил белият жребец, но не успял да прескочи Халата и полетял ведно с Гора-юнак в друго от гърлата и. И него Халата глътнала цял-целеничък.

Останал най-старият брат да се бие с Халата.

Преди да се втурне, враният му жребец издумал:

— Не ме жали, юначе, удари ме до кръв!

Юнакът шибнал с все сила верния си кон. Закръжил като вихър жребецът, а юнакът завъртял своя меч — една след друга главите на Халата свалил. Улучил сгода, порнал търбуха на страшилището.

Тозчас изскочили на воля Гора-юнак и Скала-юнак. Не побягнали, а се втурнали на стария си брат да помагат.

Дълго траяла борбата. Накрай страшилището било победено.

Из разсечения му търбух наизлезли хора и добитък, зверове и птици — всичко, което Голямата хала била погълнала.

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2564]

Последна редакция: 2007-04-29 13:48:49