Стендал - Червено и черно

— Често ли припадате така? — запита той Жулиен на френски, като му посочи с пръст пода.

— За пръв път в живота. Лицето на вратаря ме вледени — отвърна Жулиен и се изчерви като дете.

Абат Пирар почти се усмихна.

— Ето докъде води суетният светски разкош; вие, види се, сте свикнали със засмените лица, тия истински маски на лъжата. Истината е сурова, господине. Но нима нашата задача тук долу на земята не е също тъй сурова? Ще трябва да бдите над вашата съвест, за да не я съблазни тази слабост: прекомерната чувствителност към суетната прелест на външното.

— Ако не беше ви препоръчал — каза абат Пирар, който премина с явно удоволствие пак на латински език, — ако не беше ви препоръчал такъв човек като абат Шелан, аз щях да ви говоря на този суетен светски език, с който, изглежда, сте свикнал. Пълна стипендия, каквато искате, е, ще ви кажа, най-трудното нещо, което може да се получи на света. Но много малка би била заслугата на абат Шелан през петдесет и шест годишната му апостолска дейност, ако не може да разполага с една стипендия в семинарията.

След тези думи абат Пирар посъветва Жулиен да не влиза в никакво тайно общество или братство без негово съгласие.

— Давам ви честна дума — отговори Жулиен с чистосърдечието на честен човек.

Директорът на семинарията се усмихна за първи път.

— Тази дума тук е съвсем неуместна — каза му той, — тя напомня много суетливата чест на светските хора, която ги води към толкова заблуди, а често и престъпления. Вие ми дължите безпрекословно подчинение по силата на параграф седемнадесети от булата Unam Ecclesiam на свети Пий V. Аз съм ваш духовен ръководител. В този дом да слушаш, възлюблени ми сине, значи да се покоряваш. Колко пари имате?

„Ето че си го каза най-сетне — помисли си Жулиен, — затова станах «възлюблен син».“

— Тридесет и пет франка, отче.

— Записвайте си грижливо за какво ще харчите тия пари; вие ще ми дадете после сметка за това.

Този мъчителен разпит трая три часа; Жулиен повика вратаря.

— Настанете Жулиен Сорел в килия 103 — каза абат Пирар на този човек.

По свое голямо благоволение той даваше на Жулиен отделно помещение.

— Занесете там сандъка му — добави той.

Жулиен наведе очи и съзря сандъка точно пред себе си; той го гледаше от три часа и не можеше да го познае.

Когато стигнаха в № 103 (беше малка стаица от осем квадратни стъпки в последния етаж на сградата), Жулиен забеляза, че тя гледа към крепостните стени, а отвъд тях се разстилаше красива равнина, която Ду отделя от града.

„Каква прекрасна гледка!“ — възкликна Жулиен. Но макар да си каза това, той не разбираше добре какво изразяваха тези думи. Необикновено силните чувства, които беше изпитал за толкова късо време, откакто дойде в Безансон, бяха изчерпали напълно силите му. Той седна до прозореца върху единствения дървен стол, който имаше в килията, и се унесе тутакси в дълбок сън. Той съвсем не чу камбаната за вечеря, нито камбаната за вечернята; бяха забравили за него.

Когато първите лъчи на слънцето го събудиха на другата заран, той се видя легнал върху пода.

Той набързо изчетка дрехите си и слезе, беше закъснял. Един надзирател му се скара строго; вместо да се оправдае, Жулиен скръсти ръце на гърдите си:

— Peccavi, pater optime (Сгреших, признавам си вината, отче) — каза той със съкрушен глас.

Това начало има голям успех. Ония от семинаристите, които бяха по-хитри, видяха, че имат работа не с някой неопитен новак. Удари междучасие, Жулиен бе заобиколен с любопитство от всички. Но от негова страна срещнаха само сдържаност и мълчание. Следвайки правилата, които си беше изработил, той гледаше на своите триста двадесет и един другари като на врагове; най-опасният от всички беше според него абат Пирар.

След няколко дни Жулиен трябваше да си избира изповедник; дадоха му списък.

„Ех, господи боже мой, за кого ме вземат те — каза си той. — Мислят, че не се сещам ли?“ — И той избра абат Пирар.

И на ум не му дохождаше, че тази крачка бе решителна за него. Едно дребничко, съвсем младо семинаристче, родом от Вериер, което още от първия ден се обяви за негов приятел, му откри, че ако беше избрал господин Кастанед, помощник-директора на семинарията, щеше да постъпи може би по-благоразумно.