Стендал - Червено и черно

Принуден да прекара една седмица в Страсбург, Жулиен, дирейки как да се разсее, се отдаваше на мечти за военна слава и всеотдайност към родината. Беше ли той наистина влюбен? Той не знаеше, чувствуваше само, че в изтерзаната му душа Матилд е пълновластна владичица на неговото щастие и неговото въображение. Потребно бе да напряга всичките си душевни сили, за да не се поддаде на отчаяние. Да мисли за каквото и да е било, което няма връзка с госпожица дьо Ла Мол, беше не по силите му. Честолюбието, обикновените успехи на пустославието го отвличаха някога от чувствата, които изпитваше към госпожа дьо Ренал. Матилд беше погълнала всичко; той я намираше във всичките си мечти за бъдещето.

Бъдещето, отдето и да го погледнеше, се виждаше на Жулиен безутешно. Това същество, което ние виждахме във Вериер тъй самонадеяно, тъй надменно, сега беше изпаднало в прекомерна, смешна скромност.

Три дни по-рано той с наслада би застрелял абат Кастанед, но ако сега в Страсбург някое дете се спречкаше с него, той би дал право на детето. Спомнеше ли си за съперниците, за враговете, с които беше се сблъскал в живота, дохождаше винаги до заключение, че той, Жулиен, е бил виновен.

Защото сега негов неумолим враг беше същото това могъщо въображение, което някога непрекъснато му рисуваше бъдещето, пълно с бляскави успехи.

Голямата самота, на която е обречен чужденецът, увеличаваше още повече властта на това мрачно въображение. Какво съкровище би бил за него един приятел! „Но — питаше се Жулиен — има ли поне едно сърце, което да бие за мене? И ако дори имах приятел, дългът на честта не ми ли повелява да пазя вечно мълчание?“

Тъжен се разхождаше той на кон из околностите на Кел, едно градче на брега на Рейн, обезсмъртена от Дезе и Гувион Сен-Сир. Един немски селянин му показваше поточетата, пътищата, островчетата на Рейн, които тези велики пълководци бяха прославили с мъжеството си. Жулиен, повел своя кон с лявата си ръка, държеше в дясната разгъната великолепната карта, която украсява „Спомените“ на маршал Сен-Сир. Един весел възглас го накара да вдигне глава.

Беше княз Коразов, неговият лондонски приятел, който преди няколко месеца му беше разкрил основните правила на висшето светско държане. Верен на това велико изкуство, Коразов, пристигнал предния ден в Страсбург и само от един час в Кел, макар и в живота си да не беше прочел нито един ред за обсадата от 1796 година, се залови да обяснява всичко на Жулиен. Немският селянин го гледаше слисан; защото все пак разбираше доста френски и виждаше огромните несъобразности, в които изпадаше князът. Но Жулиен беше много далеч от всичко, което мислеше селянинът, той гледаше с почуда хубавия млад човек, възхищаваше се от стройността му и умението, с което яздеше.

„Ето щастлив характер! — казваше си той. — Колко добре му приляга бричът; как красиво са подрязани косите му! Уви, ако аз бях такъв, може би тя нямаше да ме възненавиди, след като ме беше обичала три дни!“

Когато князът завърши с обсадата на Кел, той каза на Жулиен:

— Вие имате вид на трапист 35 35 Траписти — монаси, които са се отличавали със своя особено суров живот. , престарали сте се, следвайки онова правило на сериозност, което ви предадох в Лондон. Тъжният вид не съответствува на добрия тон; вие трябва да имате отегчен вид. Тъжен ли сте, значи, липсва ви нещо, значи, в нещо не сте сполучили.

Това значи да се показвате в неизгодна светлина. Напротив, отегчен ли сте, в неизгодна светлина се намира оня, който се е опитал напразно да ви се хареса. Разберете, драги ми, колко дълбока е заблудата ви.

Жулиен хвърли едно екю на селянина, който ги слушаше със зинала уста.

— Хубаво — каза князът, — у вас има грация, благородно презрение! Много хубаво!

И той пуска коня си в галоп. Жулиен препусна след него, изпълнен с глупаво възхищение.

„Ах, ако бях такъв, тя нямаше да предпочете пред мене Кроазноа!“ И колкото повече се възмущаваше разумът му от смешните чудачества на княза, толкова по-силно той се презираше, задето не може да се възхищава от тях, и скърбеше, че не ги притежава. Отвращението от себе си не може да отиде по-далече от това.