Стендал - Червено и черно

Жулиен се възхищаваше искрено от княза; какво не би дал, за да има неговите чудачества! Разговорът между двамата приятели нямаше край; Коразов беше във възторг: никога нито един французин не беше го слушал толкова дълго. „Ето, най-сетне постигнах своето — разсъждаваше очарованият княз, — накарах учителите си да слушат моите уроци!“

— Значи, разбрахме се — повтаряше той на Жулиен за десети път, — нито сянка от страст, когато говорите с младата хубавица, дъщеря на страсбургския търговец на чорапи, в присъствието на госпожа дьо Дюбоа. Напротив, огнена страст, когато й пишете. Да чете прекрасно написано любовно писмо, е върховна наслада за една престорена благонравна жена; за нея то е минута на отдих. Тя вече не играе комедия, одързостява се да слуша гласа на сърцето си; и тъй, две писма на ден.

— Никога, никога! — провикна се изплашен Жулиен. — Предпочитам да ме скълцат в хаван, отколкото да съчиня три фрази; аз съм труп, драги мой, не очаквайте вече нищо от мен. Оставете ме да умра тук край пътя.

— Че кой ви казва да съчинявате фрази? В моята пътническа чанта имам шест тома ръкописни любовни писма. Има за всякакви женски характери, ще се намерят и за висшата добродетел. Та Калински не ухажваше ли в Ричмънд-Терас — знаете, на три левги от Лондон — най-красивата квакерка в цяла Англия.

Когато в два часа сутринта се раздели с приятеля си, Жулиен не се чувствуваше вече тъй нещастен.

На другия ден князът повика при себе си един преписвач, а след два дни Жулиен получи петдесет и три любовни писма, старателно номерирани, предназначени за най-възвишената и най-тъжната добродетел.

— Няма петдесет и четвърто — каза князът, — защото изпъдили най-учтиво Калиски. Но не е ли за вас все едно дали дъщерята на търговеца на чорапи ще ви даде пътя, щом искате да въздействувате само върху сърцето на госпожа дьо Дюбоа?

Всеки ден двамата яздеха на кон: князът беше се привързал до полуда към Жулиен. Като не знаеше как да му засвидетелствува своята ненадейна дружба, той накрай му предложи ръката на една от своите братовчедки, богата московска наследница.

— А ожените ли се веднъж — добави той, — с моето влияние и вашия орден вие за две години ще станете полковник.

— Но този орден не е даден от Наполеон, това не е едно и също.

— Какво от това — отвърна князът, — нали Наполеон го е учредил? Той се смята все още за най-големият орден в Европа.

Жулиен бе склонен да се съгласи. Но дългът му го зовеше да се яви при високата особа; когато се разделяше с Коразов, обеща да му пише. Той получи отговора на тайното послание, което беше донесъл, и полетя към Париж; но останал два дни поред самичък, мисълта да напусне Франция и Матилд му се стори по-страшна от смъртта. „Аз няма да се оженя за милионите, конто ми предлага Коразов — каза си той, — но ще последвам съветите му.

В края на краищата изкуството да се съблазнява е негов занаят; той само за това мисли повече от петнадесет години, тъй като сега е на тридесет. Не може да се каже, че му липсва ум; той е ловък и хитър, пламенността и поезията са несъвместими с този характер: той има душата на прокурор; ето едно основание още, че не се лъже.

Така трябва да направя: ще ухажвам госпожа дьо Фервак.

Може би ще бъде досадничко с нея, но аз ще гледам нейните прекрасни очи, те толкова много приличат на очите, които са ме обичали най-много на света.

Тя е чужденка; с нея аз ще мога да изучавам един нов характер.

Аз полудявам, погубвам се, трябва да следвам приятелските съвети и да не слушам себе си.“

Едва завърнал се в Париж, щом излезе от кабинета на маркиз дьо Ла Мол, който, изглежда, бе съвсем разочарован от донесените му писма, нашият герой отърча при граф Алтамира. Покрай предимството да е осъден на смърт този хубав чужденец се отличаваше и с голямо дълбокомислие и имаше щастието да бъде набожен; тези две достойнства и най-вече високият произход на графа напълно допадаха на госпожа дьо Фервак и тя се виждаше често с него.

Жулиен сериозно му изповяда, че е влюбен силно в нея.

— Тя е образец на най-чиста и висока добродетел — отговори Алтамира, — само че у нея има малко йезуитство и предвзетост. Случват се дни, когато разбирам всяка дума, която казва, но не разбирам цялото изречение. Тя нерядко ме кара да мисля, че съвсем не зная така добре френски, както разправят. Запознанството ви с нея ще накара хората да заприказват за вас, ще ви даде тежест в обществото. Но хайде да отидем при Бустос — каза граф Алтамира, който обичаше да постъпва последователно, — той някога е ухажвал госпожа маршалката.